90 минути до присъда (Mercy; букв. превод: Милост) е американски криминален фантастичен екшън филм от 2026 г., режисиран от Тимур Бекмамбетов по сценарий на Марко ван Бел. Премиерата на филма в САЩ е на 23 януари 2026 г.
Тимур Бекмамбетов е режисьор, известен с визуално динамичните си филми като „Неуловим“ (2008) и „Бен-Хур“ (2016). Филмът е продукция на Amazon MGM Studios и е замислен като интензивен, но човешки военен трилър, в който действието се съчетава с морални въпроси за чест, вина и прошка.
Главната роля е поверена на Крис Прат, който за първи път след „Война в бъдещето“ (2021) се завръща в подобна драматично-екшън позиция — но тук образът му е по-мрачен, по-зрял и по-психологически сложен. Филмът е планиран за премиера през есента на 2026 г. и вече се очаква като едно от ключовите заглавия в жанра на военните трилъри с политически контекст.
Действието се развива в близкото бъдеще. САЩ преживяват сериозен вътрешен конфликт след поредица от терористични атаки и разпадащи се международни отношения.
Крис Прат влиза в ролята на офицер Джон Мерсър – бивш военен медик, който се завръща в действие, след като неговият син е отвлечен от неизвестна паравоенна групировка.
Задачата му е проста само на пръв поглед: да спаси детето си и да предотврати атака срещу американска военна база. Но в хода на мисията Джон открива, че врагът не винаги е външен – и че корупцията, манипулациите и моралните компромиси започват още в собствените редици.
Сюжетът на „90 минути до присъда“ се развива като напрегнат микс между лична драма и политически трилър, където екшънът е брутален и реалистичен, но винаги подчинен на темите за вина, дълг и прошка.
Кулминацията предлага не просто зрелищен финал, а морален избор – дали Мерсър ще постигне спасение чрез насилие или ще открие истинската „милост“, за която филмът е кръстен.
Тимур Бекмамбетов използва характерния си кинетичен визуален стил – с камера, която буквално „танцува“ в хаоса, бърз монтаж, дронови кадри и реалистична бойна хореография. Въпреки това „90 минути до присъда“ е по-заземен и по-драматичен от предишните му работи.
Екшън сцените са плътни и сурови, без излишна стилизация – всеки куршум и всяка жертва имат значение. Цветовата палитра е студена и контрастна – стомана, дъжд, прах и сиво небе, които символизират моралната амбивалентност на героите. Звуковият дизайн е впечатляващ: реалистични бойни шумове, подчертани от емоционална, почти минималистична музика от Лорн Балф (композиторът на „Mission: Impossible – Fallout„).
Режисурата на Бекмамбетов балансира между напрежение и емоция – филмът не е просто за спасение, а за последствията от спасението.
„90 минути до присъда“ е не просто военен трилър – това е емоционален катарзис, облечен в броня. Филмът поставя зрителя лице в лице с трудните въпроси: Къде свършва дългът и започва милостта? Силната режисура, автентичната актьорска игра и вниманието към моралните нюанси го превръщат в едно от най-очакваните и най-вероятно дискутирани заглавия на 2026 г.
