Неуловим (Wanted) е американски криминален екшън трилър филм от 2008 г., режисиран от Тимур Бекмамбетов по сценарий на Майкъл Бранд, Дерек Хаас и Крис Морган. Премиерата на филма в САЩ е на 27 юни 2008 г.
С този филм Тимур Бекмамбетов прави своя грандиозен пробив в Холивуд. Сценарият е вдъхновен от едноименния комикс на Марк Милър, но адаптацията му заменя свръхгероите с мрачна, кървава реалност – свят, в който убийството е изкуство, а съдбата – програмирана куршум по куршум.
Филмът съчетава високоскоростен визуален стил, философия за свободната воля и абсурден, почти митичен хумор. „Неуловим“ се превърна в един от най-иконичните екшъни на 2000-те и остави траен отпечатък върху начина, по който киното представя балистиката, насилието и моралната амбивалентност на героите.
Главният герой, Уесли Гибсън (Джеймс Макавой), е обикновен млад офис служител, заклещен в монотонно ежедневие. Той търпи началничката си, страда от паник атаки и не вярва, че животът му има смисъл.
Докато един ден не разбира, че баща му – когото никога не е познавал – е бил част от древна тайна организация от убийци, наречена Братството. След мистериозната си смърт, бащата оставя на Уесли наследство: умение да „огъва“ траекторията на куршумите и да контролира своята съдба.
Обучен от мистериозната Фокс (Анджелина Джоли) и от харизматичния лидер Слоун (Морган Фрийман), Уесли се превръща от безпомощен чиновник в хладнокръвен убиец. Но постепенно открива, че организацията, която твърди, че служи на съдбата, всъщност е изкривила нейните закони. Финалът е ярък, морално двусмислен и наситен с философски подтекст – дали човекът е господар на съдбата си, или просто още един куршум в оръжието на Вселената?
Тимур Бекмамбетов придава на филма уникален визуален подпис, в който всеки кадър е експлозия от движение, цвят и скорост. Това е филм, който изглежда като комикс, оживял на екрана – с изкривена физика, забавени куршуми, въртящи се камери и почти хипнотичен монтаж.
Екшън сцените са зрелищни и технически иновативни – от първата сцена със скока през прозореца до прословутото „огъване на куршума“, което се превърна в емблема на филма. Камерата често следва куршумите по време на полета им, символизирайки неизбежността на съдбата.
Музиката на Дани Елфман е наситена с индустриален звук, който подчертава хаоса и енергията на света на Братството. Визуалната естетика и монтажа правят „Неуловим“ не просто екшън, а кино преживяване, което се усеща като сън, в който гравитацията и моралът не действат.
„Неуловим“ е едновременно взрив от енергия и философска притча – филм, който се движи с бързината на куршум и тежестта на екзистенциален въпрос. Тимур Бекмамбетов доказва, че може да направи зрелище с мозък, а не само с експлозии. Филмът е визуално дръзък, морално предизвикателен и до днес стои като отправна точка за това какво може да бъде модерният екшън.
