Смъртоносен инстинкт (Mesrine: Killer Instinct; ориг. заглавие: L’instinct de mort) е френско-канадски биографичен криминален екшън филм от 2008 г., режисиран от Жан-Франсоа Рише по сценарий на Жак Месрин, Абдел Рауф Дафри и Жан-Франсоа Рише. Премиерата на филма във Франция е на 22 октомври 2008 г.
Филмът е първата част от двуделната биографична сага, посветена на легендарния френски престъпник Жак Месрин – човек, превърнал се едновременно в символ на бунт и в образ на безмилостна жестокост.
Филмът, базиран на автобиографията на самия Месрин, проследява ранните години на престъпника и неговото превръщане от обикновен войник във Виетнам до най-издирвания човек във Франция. С невероятното изпълнение на Венсан Касел, филмът се превръща не само в криминална хроника, но и в болезнено изследване на човешката амбиция, его и разрушение. Касел печели Сезар за най-добър актьор за изпълнението си – напълно заслужено признание за роля, която изисква пълна отдаденост и превъплъщение.
Началото на 60-те. Младият Жак Месрин (Венсан Касел) се връща от войната в Алжир, носейки в себе си следите на насилието и чувството, че вече не принадлежи на обществото. Животът му се променя, когато среща Гидо, харизматичен престъпник, който го въвежда в света на гангстерите.
Скоро Месрин се превръща в безстрашен и интелигентен крадец, способен на смели обири и опасни бягства. Той се влюбва в красивата Софи, но животът на лукс и престъпления започва да го поглъща.
След като се замесва в убийство, Месрин бяга в Канада, където продължава престъпната си кариера, този път в още по-опасна среда. Между любов, алчност и инстинкт за оцеляване, той окончателно преминава границата, отвъд която няма връщане.
Филмът завършва там, където започва митът – с Месрин, който вече е на път да се превърне в жива легенда, а продължението „Обществен враг №1“ (Mesrine: Public Enemy No. 1) от 2008 г. разказва за неговия край.
Жан-Франсоа Рише придава на историята кинематографична мощ и документален реализъм, съчетавайки стила на класически гангстерски филми с европейска чувствителност.
Сцените на насилие са сурови, но никога самоцелни – те изобразяват свят, в който моралът отдавна е изчезнал, а героите живеят между страст и инстинкт за оцеляване.
Филмът е заснет с динамична камера и богат визуален контраст – от мрачните улици на Париж до пустите пейзажи на Канада. Саундтракът подчертава ритъма на времето – 60-те и 70-те години, в които престъплението и общественият бунт се смесват в културен феномен.
„Смъртоносен инстинкт“ е мощно начало на двуделната сага за най-прочутия престъпник във Франция. Това е филм, който не просто разказва история, а изследва човека зад мита – неговите слабости, страсти и заблуди.
Рише и Касел успяват да създадат кино, което е едновременно епично и интимно, кърваво и поетично. „Смъртоносен инстинкт“ не е героизиране на престъпник, а портрет на човек, който никога не е знаел какво означава граница.
