Обществен враг №1 (Mesrine: Public Enemy No. 1; ориг. заглавие: L’ennemi public n°1) е френско-канадски биографичен криминален екшън трилър филм от 2008 г., режисиран от Жан-Франсоа Рише по сценарий на Абдел Рауф Дафри и Жан-Франсоа Рише. Премиерата на филма във Франция е на 19 ноември 2008 г.
Филмът е втората част от биографичния епос на режисьора Жан-Франсоа Рише, продължение на „Смъртоносен инстинкт“. Ако първият филм проследява възхода на Жак Месрин, тази част разказва за неговия триумф и падение — за времето, в което той вече не е просто престъпник, а мит, живян на границата между реалността и легендата.
Отново в главната роля е Венсан Касел, който издига изпълнението си до нови висини, превръщайки Месрин в почти шекспиров герой — едновременно магнетичен, брутален и обречен.
След събитията от първия филм Жак Месрин вече е национална сензация — враг номер едно на френската държава и звезда в очите на публиката. Арестуван, осъден и хвърлен в затвора, той използва всяка възможност да избяга, превръщайки всяка своя постъпка в спектакъл.
Месрин се възползва от медиите, за да изгради собствения си мит. Той дава интервюта, позира пред камерите, осмива властта и се представя за „революционер“, който се бори срещу системата. Но зад фасадата на чар и увереност стои човек, обсебен от контрола, славата и страха от забрава.
Филмът проследява последните години от живота му — бурните отношения с неговата партньорка Силви Жанпие, новите престъпления, поредните бягства, както и неумолимия натиск на полицията, решена да го спре завинаги.
Историята завършва с трагичния финал през 1979 г., когато Месрин е застрелян от френската полиция в центъра на Париж — сцена, пресъздадена с почти документален реализъм и ужасяваща сила.
Жан-Франсоа Рише надгражда първия филм, като тук ритъмът е по-интензивен, действията — по-грандиозни, а тонът — по-трагичен. Филмът е едновременно криминален трилър и психологическа драма. Визията е по-смела — бърз монтаж, динамична камера, сцени на напрежение, които се редуват с тихи моменти на самота и вътрешна криза.
Рише не представя Месрин като герой, а като човек, който сам се е превърнал в заложник на собствения си мит. Това е филм за парадокса на славата: колкото по-известен ставаш, толкова по-близо си до края.
Венсан Касел отново е в центъра и е безупречен — тук неговият Месрин е по-яростен, по-театрален, но и по-самотен. Касел показва как харизмата може да се превърне в оръжие и проклятие едновременно.
„Обществен враг №1“ е мрачно и впечатляващо заключение на историята за най-известния престъпник на Франция. Рише и Касел създават филм, който не просто продължава историята, а я завършва с емоционален и философски удар.
Това е не просто биографичен филм, а трагедия за човека, който искаше да бъде свободен, но се превърна в пленник на собствената си легенда.
Заедно с първата част, „Месрин“ стои сред най-добрите европейски криминални филми на XXI век — комбинация от стил, интелект и напрежение, която напомня, че зад всеки мит стои човек.
