Адаптация. (Adaptation.) е американски драматичен комедиен филм от 2002 г., режисиран от Спайк Джоунз по сценарий на Чарли Кауфман и Сюзън Орлийн. Премиерата на филма в САЩ е на 14 февруари 2003 г.
Филмът е своеобразен мета-коментар върху самия процес на писане и адаптиране, вдъхновен от истинската история на Чарли Кауфман, който е трябвало да адаптира книгата „Крадецът на орхидеи“ (The Orchid Thief) на Сюзън Орлийн. Вместо това, той превръща собствената си творческа криза в самия сюжет.
Резултатът е филм, който е едновременно умопомрачително забавен, дълбоко интелектуален и емоционално болезнен – произведение за изкуството, вдъхновението и самоунищожението.
Главният герой, Чарли Кауфман (Никълъс Кейдж), е сценарист, нает да адаптира документална книга за страстта към редки орхидеи и за необикновената личност на ботаника Джон Ларош (Крис Купър).
Но Чарли страда от тежка творческа криза – той е неуверен, обсебен от съмнения и усеща, че животът му се разпада. В отчаянието си започва да включва себе си в сценария.
В същото време брат му-близнак Доналд (също изигран от Кейдж) решава да напише свой сценарий – пълен с клишета, екшън и предсказуеми обрати, но постигащ изненадващ успех.
Историите на братята се преплитат с тази на Сюзън Орлеан (Мерил Стрийп), авторката на книгата, която постепенно губи границата между професионален интерес и лична обсесия към Ларош.
Филмът преминава от драматична психологическа комедия към трилър, самоирония и философска притча, докато в края се слива в луд, емоционален мета-финал, който превръща абсурдното в гениално.
Спайк Джоунз, с когото Кауфман вече беше работил върху „Да бъдеш Джон Малкович“ от 1999 г., отново изгражда свят, в който реалност и фикция се сливат.
Визуалният стил е спокоен, почти документален, което подчертава контраста с абсурдността на сюжета. Джоунз снима света на Кауфман без да го украсява – с осветление, което улавя нервността на твореца, и камера, която следва логиката на ума, не на сюжета.
Монтажът и структурата на филма са съзнателно дезориентиращи, за да отразят вътрешния хаос на героя. Тази нестандартна форма превръща филма в нещо повече от история – в огледало на творческия процес.
„Адаптация“ е един от най-оригиналните филми на XXI век — смел, интелигентен и болезнено честен. Това е история за човека, който се опитва да разбере живота чрез изкуството, но осъзнава, че изкуството е просто отражение на собствения му хаос.
Сценарият на Чарли Кауфман е шедьовър на постмодерното писане, а режисурата на Спайк Джоунз му дава плът, енергия и нежност. „Адаптация“ е едновременно комедия и трагедия, урок по писане и медитация върху човешката крехкост.
Това е филм, който не просто се гледа – той се преживява.
