Хрониките на Нарния: Плаването на „Разсъмване“ (The Chronicles of Narnia: The Voyage of the Dawn Treader) е британско-американски семеен приключенски фентъзи филм от 2010 г., режисиран от Майкъл Аптед по сценарий на Кристофър Маркъс, Стивън Макфийли и Майкъл Петрони. Премиерата на филма във Великобритания е на 9 декември 2010 г.
След успеха на „Хрониките на Нарния: Принц Каспиян“ (2008), Disney се оттегля от продукцията, а 20th Century Fox поема проекта съвместно с Walden Media. Режисурата е поверена на опитния британски режисьор Майкъл Аптед („Само един свят не стига„, „Горили в мъглата„), който има за цел да върне по-светлия, приключенски дух на първия филм, но с философската зрялост на втория.
Снимките се провеждат в Австралия, на реални декори, включително огромна реконструкция на кораба „Dawn Treader“ — един от най-впечатляващите практически сетове във фентъзи киното. Филмът излиза през 2010 г. и бележи края на първата филмова трилогия за Нарния.
Историята започва в реалния свят, където Луси (Джорджи Хенли) и Едмънд (Скандър Кейнс) живеят при роднините си, докато Питър и Сюзън са вече пораснали и в училище.
Те трябва да търпят високомерния си братовчед Юстъс Скруб (Уил Поултър) — циничен, рационален и напълно невярващ в „детски глупости“. Но един ден, докато гледат картина на кораб, която оживява, тримата са засмукани обратно в Нарния.
Там ги посреща крал Каспиян X (Бен Барнс) и екипажът на кораба „Разсъмване“ (Dawn Treader). Целта им: да открият седемте изгубени лорда на Нарния и да прогонят тъмната мъгла, която поглъща душите на хората.
Пътуването ги отвежда до седем мистични острова, всеки от които представлява изпитание на характера и духовното израстване на героите.
Едмънд се бори със спомена за собствената си алчност и завист.
Луси завижда на по-голямата си сестра Сюзън и трябва да приеме себе си.
Юстъс е превърнат в дракон, за да осъзнае силата на смирението и приятелството.
В края те достигат ръба на света, където морето среща небето — метафора за края на детството и прехода към духовна зрялост. Аслан се появява, за да каже на Луси и Едмънд, че повече няма да се върнат в Нарния, защото вече са пораснали — но трябва да Го познаят в собствения си свят.
Третият филм е най-духовният от всички. Корабът „Dawn Treader“ е метафора за човешкия живот — плаване през изкушения, страхове и вяра. Аслан олицетворява Божественото, което винаги е близо, дори когато светът изглежда безнадежден.
Финалната реплика на Аслан е най-силният духовен момент в цялата поредица: „Във вашия свят Аз имам друго име. Трябва да Ме познаете там. Това беше причината да дойдете в Нарния.“
Критиката е разделена — някои хвалят красотата и дълбочината, други намират историята за по-тиха и по-малко динамична. Феновете на поредицата обаче виждат във филма емоционален завършек на цикъла.
Впоследствие онлайн платформата Netflix придобива правата за нови адаптации (обявени през 2018 г.), което показва, че митът за Нарния остава жив.
„Хрониките на Нарния: Плаването на „Разсъмване““ е красиво, съзерцателно приключение, което затваря кръга на сагата с вяра и достойнство. По-малко епичен, но по-вътрешен филм — за търсенето на Бог, доброта и самопознание. Това е най-„възрастният“ филм за деца и най-„детският“ филм за възрастни.
