Само един свят не стига (The World Is Not Enough) е британско-американски шпионски приключенски екшън трилър филм от 1999 г., режисиран от Майкъл Аптед по сценарий на Нийл Първис, Робърт Уейд и Брус Феърстийн. Премиерата на филма в САЩ е на 19 ноември 1999 г.
Филмът е 19-тият в серията за Джеймс Бонд и третият с Пиърс Броснан в ролята на легендарния агент 007. Излиза през ноември 1999 г., в разгара на милениумната еуфория и технологичните теми, които започват да навлизат в екшъна. След успеха на „Златното око“ (1995) и „Винаги ще има утре“ (1997), продуцентите Барбара Броколи и Майкъл Дж. Уилсън решават да направят филм, който да съчетае емоционална драма и висок клас екшън, като даде на Бонд повече човешка дълбочина.
Режисьорът Майкъл Аптед (известен с филми като „Горили в мъглата“ и „Дъщерята на миньора„) е избран именно заради умението си да работи с актьорска психология, а не само със зрелища.
Филмът започва с грандиозна пролог сцена в Лондон, включваща експлозия в централата на MI6 и зрелищно преследване по река Темза с катери.
След смъртта на нефтения магнат сър Робърт Кинг, Бонд (Пиърс Броснан) е назначен да защити дъщеря му — Електра Кинг (Софи Марсо). Тя е красива, интелигентна и амбициозна наследница, която контролира изграждането на тръбопровод в Кавказ.
Но зад фасадата се крие мрежа от измами, тероризъм и лична отмъстителност. Терористът Ренар (Робърт Карлайл) — човек, който не усеща болка поради куршум в мозъка — планира да взриви ядрена подводница и да унищожи Истанбул.
Истинският обрат: Електра Кинг се оказва главният злодей, манипулираща всички, включително и Ренар. Бонд трябва да избере между дълга и чувствата си, изправен пред една от най-интелигентните и фатални противнички в историята на поредицата.
Тук Бонд не е просто шпионин, а човек, който страда и се съмнява. Филмът разглежда цената на лоялността и илюзията на контрола. В края, когато Бонд произнася репликата „I never miss“, тя не е арогантна, а тъжна — символ на загубената невинност и емоционалното опустошение.
Критиците са разделени — някои хвалят по-дълбоката драма, други критикуват прекаления сюжетен хаос. Феновете на Бонд обаче оценяват „Само един свят не стига“ като най-добре написания Броснанов филм и последния с „класически дух“.
Филмът също така служи като прощаване с Q и преход към новата ера на технологичния шпионаж, който ще кулминира с „Не умирай днес“ (2002).
„Само един свят не стига“ е елегантен, интелигентен и неочаквано емоционален Бонд-филм. Той предлага не само шпионски адреналин, но и психологическа интрига, в която героят се сблъсква с най-опасния враг — любовта.
