Не умирай днес (Die Another Day) е британско-американски шпионски екшън трилър филм от 2002 г., режисиран от Лий Тамахори по сценарий на Иън Флеминг (автор на романа), Нийл Първис и Робърт Уейд. Премиерата на филма в САЩ е на 22 ноември 2002 г.
Филмът излиза през ноември 2002 г. — 40-годишнината на филмовата поредица за Джеймс Бонд. Това е 20-ият филм от франчайза и последният с Пиърс Броснан. Проектът има мисия: да почете историята на Бонд, като включи десетки препратки към предишните филми — от „Голдфингър“ до „Муунрейкър“ (1979), но в същото време — и да го модернизира, използвайки новите CGI технологии, които по онова време бяха в зората си. Резултатът е филм, който балансира между ретро почит и футуристичен кич, между класическа елегантност и експлозивна фантазия.
Филмът започва с мисия в Северна Корея, при която Бонд (Пиърс Броснан) се представя за търговец на оръжие. Операцията се проваля — Бонд е заловен и измъчван в продължение на 14 месеца, докато MI6 го смята за предател.
След като е освободен при размяна на затворници, М (Джуди Денч) го отстранява от служба. Обезчестен, но решен да открие кой го е предал, Бонд тръгва по следите на Густав Грейвс (Тоби Стивънс) — мистериозен британски милиардер, чието име се свързва с орбитално оръжие, наречено Icarus.
Истинската интрига: Грейвс всъщност е полковник Тан-Сун Мун — севернокорейски офицер, който е променил лицето си чрез ДНК-технология. Той планира да използва Icarus, за да унищожи демилитаризираната зона между Северна и Южна Корея.
Бонд се обединява с американската агентка Джийнкс Джонсън (Хали Бери), за да спре глобалната катастрофа.
Филмът се разглежда като „лебедовата песен“ на класическия Бонд — ексцентричен, технологичен, хиперстилизиран. След него идва нова епоха — по-реалистичният и брутален свят на „Казино Роял“ (2006). Затова „Не умирай днес“ може да се чете като прощално писмо към иконата 007 — филм, който се взривява в блясък, преди да се роди отново.
„Не умирай днес“ е филм на контрастите — бляскав, претрупан, но незабравим. Служи като финален поклон пред стария Бонд и мост към модерния. Той не се страхува да бъде прекален — и затова остава емблематичен.
