Полунощ в Париж (Midnight in Paris) е американски романтичен комедиен фентъзи филм от 2011 г., режисиран от Уди Алън по сценарий на Уди Алън. Премиерата на филма в САЩ е на 10 юни 2011 г.
Филмът е любовно писмо към Париж, изкуството и идеята за „златните времена“, които винаги изглеждат по-прекрасни от настоящето.
Това е един от най-успешните филми на Уди Алън – с „Оскар“ за оригинален сценарий, номинации за „Най-добър филм“ и „Режисура“, и световна популярност, която превръща Париж в главен герой.
Джил Пендер (Оуен Уилсън) е сценарист от Холивуд, който мечтае да стане сериозен писател.
По време на пътуване до Париж с годеницата си Инес (Рейчъл Макадамс) и нейните родители, Гил усеща, че не принадлежи на съвремието си. Той копнее да живее в 20-те години на XX век – епохата на Хемингуей, Фицджералд и сюрреалистите.
Една вечер, след като се губи в парижките улици, в полунощ пред него спира старинна кола. Той се озовава мистериозно пренесен в 1920 година, сред артистичния бохемски живот на Париж. Там среща своите идоли – Ърнест Хемингуей, Скот и Зелда Фицджералд, Пикасо, Гертруд Стайн, Салвадор Дали, и дори се влюбва в загадъчната Адриана (Марион Котияр).
Докато се движи между настоящето и миналото, Джил започва да осъзнава, че идеализирането на миналото е капан – всяка епоха има своята носталгия, и единственият начин да живееш истински е да приемеш настоящето.
Уди Алън режисира филма с любов и изисканост. Първите кадри са като поема за Париж – поредица от утринни, дневни и нощни сцени, заснети с топли златни тонове.
Визуално, филмът е разкошен: всяка улица, всеки интериор, всеки кадър диша с романтика и изкуство. Костюмите, осветлението и музиката (джаз от 20-те години) създават чувство за уют и вечност.
Алън съчетава магически реализъм и ироничен реализъм – не обяснява как героят се пренася във времето, защото няма нужда. Париж сам по себе си е магия.
„Полунощ в Париж“ е филм за всички, които някога са гледали старите градски светлини и са си мислили: „Как ли е било тогава?“
Това е кино, което не просто разказва история, а рисува усещане – за времето, мечтите и вечното човешко желание да принадлежиш на друг свят.
