Правоносител / Разпространител: Warner Bros. Pictures / GK Films / Smokehouse Pictures
„Арго“ (Argo) е американски исторически трилър от 2012 г., режисиран от Бен Афлек по сценарий на Крис Терио. Филмът е базиран на мемоарите „The Master of Disguise“ на Антонио Мендес и статията „The Great Escape“ на Джошуа Беърман, посветени на реалната спасителна операция по време на Иранската заложническа криза. Световната премиера е на фестивала в Телърайд на 31 август 2012 г., а американската кинопремиера е на 12 октомври.
Историята започва през 1979 г., когато американското посолство в Техеран е превзето и шестима служители успяват да избягат, намирайки убежище в дома на канадския посланик Кен Тейлър. За да бъдат изведени от Иран, агентът на ЦРУ Тони Мендес предлага изключително необичаен план – шестимата да се представят за екип на измислен научнофантастичен филм, подготвящ снимки в страната. От тази невероятна предпоставка филмът изгражда напрегната история за шпионаж, измама и оцеляване.
Сюжет
Тони Мендес трябва да създаде убедителна легенда, която да издържи на проверките на иранските власти. За целта той се обръща към холивудския продуцент Лестър Сийгъл и специалиста по грим Джон Чеймбърс, които създават фиктивната продукция „Арго“. Междувременно шестимата американци трябва да научат измислените си професии и историята на филма достатъчно добре, за да могат да преминат през проверки, без да предизвикат подозрение.
Напрежението постепенно нараства, защото всяка грешка може да доведе до разкриване на истинската им самоличност. В последната част историята се превръща в надпревара с времето, когато групата трябва да премине през летището и да напусне страната. Макар филмът да е основан на реални събития, част от най-напрегнатите моменти са драматизирани за киното, включително преследването на летището, което в действителност не се е случило по този начин.
Режисура
След „Жертва на спасение“ и „Градът“ Бен Афлек продължава да развива интереса си към криминални и напрегнати истории, но с „Argo“ преминава към реални исторически събития. Режисурата постепенно увеличава напрежението, без да разчита постоянно на екшън, а голяма част от ефекта идва от усещането, че героите са поставени в ситуация, в която една малка грешка може да има тежки последствия. Визуалната атмосфера убедително пресъздава края на 70-те и началото на 80-те години.
Особено добре работи контрастът между мрачния свят на Техеран и абсурдната холивудска измислица, създадена за прикритие. В „Арго“ режисьорът използва киното като част от самия сюжет, а сцените в Холивуд внасят черен хумор и временно разтоварват напрежението. Това е естествено развитие след предишните два филми на Афлек като режисьор, но тук мащабът и историческият контекст са значително по-големи.
Актьорска игра
Бен Афлек изпълнява главната роля на Тони Мендес и играе героя сравнително сдържано, което позволява вниманието да остане върху самата операция. Брайън Кранстън като Джак О’Донъл придава необходимата тежест на сцените в ЦРУ, докато Алън Аркин и Джон Гудман са източникът на голяма част от хумора в холивудската линия. Аркин получава номинация за „Оскар“ за поддържаща мъжка роля.
Сред останалите актьори се открояват Виктор Гарбер, Тейт Донован, Клеа ДюВал, Скут МакНери, Рори Кокрейн, Кристофър Денъм, Кери Бише и Кайл Чандлър. Шестимата дипломати са представени като отделни личности, а не просто като анонимна група, което помага на зрителя да усети риска, който поемат. Съчетанието между сериозната актьорска игра и по-комедийните изпълнения на Аркин и Гудман поддържа добър баланс в разказа.
Заключение
„Арго“ е напрегнат исторически трилър, който превръща една на пръв поглед невероятна разузнавателна операция в достъпна и динамична киноистория. Филмът успява да съчетае шпионска интрига, историческа драма и черен хумор, без да губи фокуса си върху шестимата американци, чието оцеляване зависи от успеха на операцията. Именно постепенното натрупване на напрежението превръща последната част в най-силния сегмент на продукцията.
Важно е обаче да се има предвид, че „Арго“ използва художествени похвати и променя някои реални събития, за да засили драматичния ефект. Самият филм отбелязва участието на канадското посолство, но историческите източници подчертават значителната роля на канадската страна в укриването и извеждането на шестимата американци. Продукцията получава седем номинации за „Оскар“ и печели наградите за най-добър филм, адаптиран сценарий и монтаж.
