Еуфория (Euphoria) е шведско-британско-германски приключенски драма-мистерия филм от 2017 г., режисиран от Лиза Лангсет по сценарий на Лиза Лангсет. Премиерата на филма в Швеция е на 2 февруари 2018 г.
„Еуфория“ е интимна психологическа драма, режисирана от Лиза Лангсет, която вече си е изградила име с дълбоко емоционалните си истории („Pure„, „Hotell„). Тук тя отново работи с Алисия Викандер, като създава визуално и емоционално поетичен филм за две сестри, които се опитват да се помирят в края на пътя.
Филмът е европейски по дух — бавен, символичен, и съзерцателен. Вместо големи обрати, той предлага мълчание, погледи и неизречени думи, в които се крият всички болки и надежди на човешките отношения.
Инес (Алисия Викандер) е свободолюбива, цинична фотографка, която живее в Берлин и води хаотичен живот, пълен с импулсивни решения и неуспешни връзки. Един ден сестра ѝ Емилия (Ева Грийн) я кани на пътуване в непознато кътче на Европа. Инес се съгласява неохотно, без да подозира, че това не е обикновена ваканция.
Двете пристигат в отдалечено място – нещо между санаториум и духовен център, където хора идват, за да се подготвят за края на живота си. Емилия е болна и е решила да прекара последните си дни там.
Филмът проследява емоционалното сближаване на двете сестри, след години мълчание, вина и неизречени обиди. В процеса на това болезнено помирение, Инес открива смисъла на любовта, състраданието и страха от загубата.
„Еуфория“ не е история за смъртта, а за начина, по който приемаме смъртта като част от живота.
Лиза Лангсет режисира с деликатност и увереност, която напомня на Ингмар Бергман и Андреа Арнолд. Тя оставя камерата да наблюдава дълго лицата, да улавя дъха между думите и напрежението между двама души, които се обичат, но не знаят как да го покажат.
Операторът Робърт Франсон използва мека, естествена светлина, която придава на филма ефирна, почти сънна атмосфера. Контрастът между топлите цветове на пейзажа и студените, стерилни помещения на дома създава усещане за пределност – като между рая и болницата.
Музиката е пестелива, с пиано и струнни мотиви, които подсилват тъгата и усещането за покой.
Алисия Викандер е сърцето на филма – нервна, неспокойна, но и дълбоко човечна. Тя изгражда образ на жена, която се страхува от обвързване и емоционална близост, но в крайна сметка открива силата на прошката.
Ева Грийн е противоположността ѝ – спокойна, зряла, мъдра. Тя излъчва спокойствие пред лицето на смъртта, което не плаши, а пречиства.
Всяка сцена между Викандер и Грийн е наситена с напрежение – техният диалог е като танц между любов и вина, между това, което е било, и това, което вече никога няма да бъде.
„Еуфория“ е медитативен, визуално изящен и емоционално дълбок филм, който не предлага лесни катарзиси, а тиха, човешка истина.
Лиза Лангсет успява да създаде кино за чувствителните и търсещите, за хората, които не се страхуват да гледат в очите края, за да открият началото. Това е история за примирение, женска сила и емоционално изцеление, изиграна с нежност и дълбока човечност.
