Hotel (букв. превод: Хотел; ориг. заглавие: Hotell) е шведски драматичен филм от 2013 г., режисиран от Лиза Ленгсет по сценарий на Лиза Лангсет. Премиерата на филма в Швеция е на 4 октомври 2013 г.
„Хотел“ е психологическа драма с елементи на черен хумор, режисирана от Лиза Лангсет – същата режисьорка, която впечатлява с „Еуфория“ (2017). Филмът се вписва в нейната характерна линия на изследване на човешката психика, травмите и необходимостта от близост, но този път чрез по-гротескна и необичайна история.
С типичния си северен минимализъм и емоционална откровеност, „Хотел“ разказва за група хора, които, отчаяни от живота си, решават да потърсят изцеление на най-неочакваното място — в хотелите, в които се преструват, че са други.
Ерика (Алисия Викандер) има всичко, което обществото би нарекло „перфектен живот“ — успешна кариера, стабилна връзка, очаква дете. Но след раждането на бебето ѝ, то се оказва с тежко увреждане. Целият ѝ свят рухва.
Ерика изпада в дълбока депресия, неспособна да приеме новата реалност. На терапевтична група тя среща няколко души – всеки със своите собствени демони: човек, който не може да понася физически контакт; жена, страдаща от вина за миналото си; и мъж, който живее в сянката на травматично детство.
В един момент Ерика предлага нещо импулсивно — да избягат всички заедно и да се преструват, че са други хора. Така започва едно своеобразно пътешествие през различни хотели, в които те всеки ден „сменят живота си“.
Тези временни роли и измислени самоличности им дават неочаквана свобода — свобода да бъдат уязвими, честни, абсурдни. Но когато реалността ги настига, героите трябва да се изправят пред истината: няма хотел, който да подслони болката завинаги.
Лиза Лангсет режисира с поетична точност и емоционална интензивност, улавяйки мълчанието, неловките паузи и неочакваните изблици на смях или сълзи.
Тя смесва драма и абсурд, създавайки филм, в който понякога не знаеш дали да се разплачеш или да се усмихнеш. Именно това го прави толкова човешки.
Операторската работа е сдържана и интимна – камерата често стои близо до лицата, заснемайки всяко трепване на емоцията. Визуално филмът балансира между стерилната студенина на реалния свят и топлото, меко осветление на хотелските стаи, които символизират временния уют на илюзията.
Алисия Викандер е брилянтна в ролята на Ерика – жена, която изглежда силна отвън, но вътрешно се разпада. Тя играе с финес и реализъм, без преиграване, показвайки депресията като мълчание, не като истерия.
„Хотел“ е мълчалив, интелигентен и нежен филм за хора, които се опитват да се намерят, след като са се изгубили. Той не предлага решения, а само пространство за разбиране – като хотел, в който можеш да отседнеш, докато осъзнаеш, че животът продължава.
Филмът е едновременно мрачен и топъл, абсурден и истински – точно като човешката психика.
