„Parallel Tales“ (оригинално заглавие Histoires parallèles) е френско-езитна драматична продукция от 2026 г., която носи разпознаваемия почерк на световноизвестния режисьор Асгар Фархади. Филмът прави своята световна премиера в основната конкурсна програма на кинофестивала в Кан на 14 май 2026 г., преди да бъде пуснат по кината във Франция и останалите копродуцентски територии (Франция, Белгия и Италия). Още от фестивалния си дебют лентата предизвиква оживени реакции заради сложната си структура и преплитането между реалност и фикция.
Историята се развива в съвременен Париж и проследява Силви – самотна, интровертна писателка, която търси вдъхновение за новия си роман, като наблюдава съседите си през прозореца. Тя започва да изгражда в съзнанието си измислени сюжети, базирани на техния живот, а впоследствие наема млад мъж на име Адам, който да ѝ помага в ежедневието. Постепенно границата между реалността и художествената ѝ измислица започва да се размива, а събитията, които тя „създава“ като литература, започват да влияят обратно върху реалния живот на всички около нея. Филмът се движи в типичния за Асгар Фархади психологически регистър – морална амбивалентност, напрежение в междучовешките отношения и постепенно разкриване на истини, които никой не иска да признае.
В центъра на актьорския състав е Изабел Юпер, която изгражда силен и многопластов образ на Силви – едновременно контролираща, уязвима и обсебена от собственото си въображение. До нея Виржини Ефира в ролята на Анна/Нита и Венсан Касел като Пиер/Никола добавят допълнително напрежение и драматична плътност. Пиер Нине и Адам Беса допълват основната линия с персонажи, които постепенно се оказват въвлечени в сложната мрежа от наблюдение, интерпретации и изкривена реалност. Появата на Катрин Деньов придава допълнителен авторитет и класическо европейско кино присъствие.
Най-силната страна на „Parallel Tales“ е начинът, по който филмът разплита темата за авторството и границата между наблюдение и творчество. Режисьорът изгражда история, в която звукът, пространството и гледната точка имат също толкова значение, колкото самите събития. Постепенно зрителят започва да се пита кое е реално и кое е продукт на въображението на героите, а това напрежение стои в основата на целия филм.
Критическите реакции са смесени, но интензивни. Част от рецензентите хвалят амбицията, актьорската игра и интелектуалната сложност на разказа, докато други намират структурата за претенциозна и прекалено разтеглена. Въпреки това почти всички са единодушни, че филмът е типичен пример за късния стил на Асгар Фархади – морално напрегнато кино, което избягва лесните отговори.
„Parallel Tales“ е филм за историите, които си разказваме един на друг – и за опасността те да започнат да живеят собствен живот. Това е сложна, многопластова драма, която изисква внимание, но възнаграждава зрителя с богат психологически и емоционален подтекст.
