„Hellzapoppin’“ е американска музикална комедия, която и повече от осем десетилетия след премиерата си продължава да впечатлява със своята нестандартна структура, абсурден хумор и смайваща изобретателност. Режисьор е Хенри С. Потър, а сценарият, вдъхновен от едноименния изключително популярен бродуейски спектакъл, е написан от Нат Перин и Уорън Уилсън. Филмът излиза по кината в САЩ на 26 декември 1941 г. и макар да не постига мигновената легендарна слава на сценичния оригинал, с времето се превръща в култово заглавие, възприемано като една от най-смелите и оригинални комедии в историята на киното.
На пръв поглед историята проследява опитите на двама ексцентрични шоумени да помогнат на влюбена двойка да преодолее поредица от недоразумения и романтични препятствия. Всъщност сюжетът е само отправна точка за истински вихър от абсурдни ситуации, музикални номера, неочаквани шеги и непрекъснато разрушаване на границата между филма и зрителя. Героите разговарят с режисьора, прекъсват действието, сменят декори, спорят със сценариста и буквално излизат извън рамките на самия филм. Именно тази необичайна игра с киноезика прави „Hellzapoppin’“ толкова уникален и различен дори по съвременните стандарти.
В главните роли Ол Олсън и Чик Джонсън пренасят на големия екран популярното си комедийно дуо, което вече е добре познато на американската публика от сцената и радиото. Двамата демонстрират изключително чувство за импровизация, абсурден хумор и комедиен ритъм, като непрекъснато нарушават традиционните правила на разказването. До тях Марта Рей впечатлява с енергичното си присъствие, Хю Хърбърт добавя характерния си комедиен стил, а Джейн Фрейзи, Робърт Пейдж, Миша Ауер и Шемп Хауърд се включват с ярки и запомнящи се изпълнения.
Хенри С. Потър създава филм, който изпреварва времето си с десетилетия. Вместо да следва традиционния сюжетен модел, той превръща продукцията в непрекъсната поредица от визуални и словесни изненади. Камерата, монтажът и специалните ефекти постоянно участват в шегите, а филмът съзнателно разрушава т.нар. „четвърта стена“ много преди подобни похвати да станат популярни. Особено впечатляващ е знаменитият танцов номер с участието на Whitey’s Lindy Hoppers, който и днес се смята за една от най-великите сцени в историята на филмовия суинг и джаз танц.
Макар при излизането си „Hellzapoppin’“ да е възприет като необичайна и трудно определима продукция, с годините репутацията му непрекъснато нараства. Днес филмът често се определя като предшественик на сюрреалистичната комедия и метахумора, оказал влияние върху творци като Мел Брукс, Братя Зукър, Монти Пайтън и много други комедианти и режисьори. Критиците продължават да го посочват като едно от най-смелите експериментални произведения, създавани в рамките на класическото холивудско кино.
„Hellzapoppin’“ е рядък пример за филм, който изглежда по-модерен с всяко следващо поколение зрители. Неговата свободна игра с киноформата, експлозивният хумор и невероятната творческа енергия го превръщат в истинско съкровище на световното кино. Макар да е създаден през 1941 година, много от идеите му звучат изненадващо актуално и днес, което обяснява защо продължава да бъде откриван и преоткриван от любителите на класическите комедии.
