Хрониките на Нарния: Принц Каспиян (The Chronicles of Narnia: Prince Caspian) е американско-британски приключенски семеен фентъзи филм от 2008 г., режисиран от Андрю Адамсън по сценарий на Андрю Адамсън, Кристофър Маркъс и Стивън Макфийли. Премиерата на филма в САЩ е на 16 май 2008 г.
„Хрониките на Нарния: Принц Каспиян“ е продължението на хитовия „Хрониките на Нарния: Лъвът, Вещицата и дрешникът“ (2005) и втората част от филмовата трилогия, продуцирана от Walt Disney Pictures и Walden Media. След колосалния успех на първия филм, очакванията са огромни — но режисьорът Андрю Адамсън решава да направи не просто „още едно фентъзи“, а по-зряло, по-мрачно и по-интроспективно продължение.
Филмът излиза през 2008 г., сниман отново в Нова Зеландия, Чехия и Словения. Той запазва духа на оригинала, но представя Нарния като свят, променен от времето и войната — метафора за загубата на невинността.
Изминали са 1300 години в Нарния, откакто Певънзи са станали крале и кралици. Но в реалния свят е минала само една година. Децата — Питър, Сюзън, Едмънд и Луси — отново са извикани в Нарния, която вече е паднала под властта на Телмарините — народ, дошъл от друг свят и завладял древното кралство.
Законният наследник, принц Каспиян (Бен Барнс), е принуден да избяга, след като чичо му крал Мираз (Серджо Кастелито) се опитва да го убие, за да сложи своя син на трона. С помощта на старите герои и съюзници — гущерът Рийпичийп, язовецът Трампкин и джуджето Никабрик — Каспиян се бори да обедини Нарния отново.
Връщането на Певънзи е не само физическо, но и духовно пътешествие:
Питър трябва да се научи, че гордостта не е сила.
Сюзън осъзнава, че светът на чудесата не трае вечно.
Едмънд доказва, че е изкупил миналите си грешки.
Луси остава вярна на вярата в Аслан, дори когато останалите се съмняват.
Филмът е за вярата, когато чудесата изглеждат далечни. Докато първият филм беше притча за доброто и вярата, вторият е размисъл за духовното израстване и съмнението. Луси е централната метафора на вярата, а Питър — на гордостта, която трябва да се пречупи.
Сцената, в която Луси вижда Аслан, докато останалите не го виждат, е духовна кулминация — да вярваш не защото виждаш, а да виждаш защото вярваш.
„Хрониките на Нарния: Принц Каспиян“ е по-мрачен, по-интелигентен и по-мъдър от своя предшественик. С течение на времето е преоценен като най-дълбокият и философски филм от трилогията. Той показва, че чудесата не винаги идват, когато ги чакаме — но вярата, смирението и доблестта са по-силни от всяка армия. Това е филм за края на детството и началото на отговорността.
