Френският бюлетин на Либърти, Канзас Ивнинг Сън (The French Dispatch; ориг. заглавие: The French Dispatch of the Liberty, Kansas Evening Sun) е американски драматичен комедиен романтичен филм от 2021 г., режисиран от Уес Андерсън по сценарий на Уес Андерсън, Роман Копола, Хюго Гинес и Джейсън Шуорцман. Премиерата на филма в САЩ е на 22 октомври 2021 г.
„Френският бюлетин на Либърти, Канзас Ивнинг Сън“ е може би най-„уесандерсъновият“ филм на Уес Андерсън – изключително стилен, симетричен, артистичен и емоционално интелигентен. Филмът е вдъхновен от легендарното списание The New Yorker и от идеята за журналистиката като изкуство.
Историята се развива в измисления френски град Еннуи-сюр-Блазе, където американско списание – „The French Dispatch“ – издава последния си брой след смъртта на главния редактор, Артър Хауитцър младши (Бил Мъри).
Филмът е разделен на четири основни сегмента, всеки представен като отделна статия в списанието.
Пролог
Оуен Уилсън в ролята на велосипедния репортер описва града – едновременно комично и поетично.
Първа история – „The Concrete Masterpiece“
Бенисио дел Торо играе психически нестабилен художник в затвора, който рисува своята муза (Леа Сейду). Историята изследва темите за изкуството, лудостта и експлоатацията на таланта.
Втора история – „Revisions to a Manifesto“
Тимъти Шаламе и Франсис Макдорманд участват в история за млад студентски бунт, вдъхновен от събитията от май 1968 г. във Франция. Тук журналистиката се сблъсква с революцията, а обективността – с идеализма.
Трета история – „The Private Dining Room of the Police Commissioner“
Джефри Райт разказва за готвач, работещ за полицията, който спасява отвлеченото дете на комисаря. Тази история съчетава криминален трилър, абсурдистка сатира и кулинарен реализъм.
Уес Андерсън събира своя „златен ансамбъл“:
Бил Мъри – спокойният, мъдър и донякъде тъжен редактор. Тилда Суинтън – ексцентричен изкуствовед с академичен хумор. Бенисио дел Торо и Леа Сейду – артистичен тандем с необичайна чувствителност. Тимъти Шаламе – символ на младия идеализъм. Франсис Макдорманд – твърда, интелектуална и саркастична. Джефри Райт – душата на филма – дълбок, философски и човечен.
Няма друг режисьор, който рисува с камерата така, както Уес Андерсън. Всеки кадър е симетрия. Цветовата палитра – мека, ретро, пастелна. Камерата се движи като в комикс, с плавни панорами и прецизни преходи. Част от филма е заснета в черно-бяло, друга – в цветове, трета – в анимация. Резултатът е постмодерен визуален вестник – всеки сегмент изглежда като корица на различно списание.
Александър Деспла създава носталгична партитура с акордеони, пиано и духови инструменти.
Звучи като фон на старо френско кафене, пълно с писатели и мечтатели.
„Френският бюлетин на Либърти, Канзас Ивнинг Сън“ е кино като изкуство – пълно с детайли, хумор, поезия и интелект. Филмът не просто разказва истории – той ги оформя като произведения на изкуството. Всеки кадър е картина, всяка дума – бележка от редакционна среща на мечтите.
