Умри, моя любов (Die My Love) е американски комедиен трилър филм от 2025 г., режисиран от Лин Рамзи по сценарий на Алис Бърч, Ариана Харвич и Лин Рамзи. Премиерата на филма в САЩ е на 7 ноември 2025 г.
Базиран на романа на Ариана Харвич, филмът превръща темата за послеродовата депресия в сурова и необуздана киноексплозия.
Историята се развива в отдалечена част на Монтана, където Грейс и Джаксън се местят от Ню Йорк в опит да създадат спокоен живот след раждането на детето им. Но идилията се разпада — Грейс започва да се чувства изолирана, сексуално неутешена и отчаяна. Постепенно психологическото ѝ състояние се разпада: тя става агресивна, халицинаторна и дори самонараняваща се. Лин Рамзи изгражда една нестабилна среда — дом, в който звуците, цветовете и напрежението създават усещане за кошмар в реално време. Гласът на Грейс се губи в шум, камерата става свидетел на всеки пропаднал миг.
В Кан филмът предизвика безпрецедентна шестминутна овация, а изпълнението на Дженифър Лорънс беше определено като „вулканично“ и безкомпромисно. The Guardian описва филма като „сурово и интензивно“ изследване на психическото изтощение при майчинството, с изключителна „визуална и звукова ерозия“.
BBC подчертава, че Лорънс е „по-добра от всякога“, а образът ѝ е изключително реален и болезнено автентичен. Други критици определят филма като „построен от образи, звук и асоциации — една емоционална и визуална жестокост, която не се отдръпва от неудобството“. Все пак част от рецензии отбелязват, че драмата понякога остава повърхностна — без дълбочина в сценария, въпреки изключителното изпълнение
Дженифър Лорънс е в центъра на всичко — глас на разкъсана идентичност, ужасяващо реална трансформация, смислово и физически наситена. Робърт Патинсън, като съпругът ѝ, е сдържан, но критично допринася за усещането за отчужденост и безсилие. Поддържащите роли — Лейкит Стенфийлд, Сиси Спейсек и Ник Нолти — внасят контрасти, които помагат да се осъзнае колко самотен и опустошен е светът на Грейс.
Това е филм, който рязко пробужда съзнанието за незрими борби — слага акцент върху женската психика и излага ужаса на майчинството, когато страданието няма име. Визуалният език е енергичен и болезнено реалистичен, а Лорънс напомня, че не само актьорите, но и филмите могат да крещят, дори без думи.
