Трупът на Ана Фриц (The Corpse of Anna Fritz; ориг. заглавие: El cadáver de Anna Fritz) е испански драматичен трилър филм от 2015 г., режисиран от Хектор Ернандес Висенс по сценарий на Исак П. Креус и Хектор Ернандес Висенс. Премиерата на филма в Испания е на 30 октомври 2015 г.
Филмът е заснет с ограничени средства и минимален актьорски състав, но именно това го прави още по-интензивен и клаустрофобичен.
Действието се развива почти изцяло в едно единствено пространство, което създава чувство за задушаваща изолация и непрекъснато напрежение. Камерата е близка, понякога дори натрапчива, което кара зрителя да се чувства като неволен свидетел на случващото се. Визуално филмът е студен, стерилен и осветен в бледи тонове — атмосфера, която подсилва усещането за морална и физическа безизходица.
Режисьорът използва мълчанието и паузите като драматичен инструмент — вместо да разчита на хорър ефекти, той оставя тишината да говори. Това прави напрежението осезаемо и непрекъснато.
Филмът разглежда дълбоко морални и етични въпроси — границите между любопитството, обсесията и насилието; природата на човешкото желание; и това как славата може да обезличи човека зад нея. На фона на минималистичния сюжет стои мощна метафора за обезчовечаването, за това как едно тяло може да бъде възприемано като обект, докато моралната деградация постепенно се разгръща. В същото време лентата предлага и неочакван обрат в разбирането за сила и уязвимост — показва, че жертвата не винаги остава безгласна.
Ектор Ернандес Висенс демонстрира изключителен контрол над темпото и атмосферата. Той не се стреми да шокира с кръв или ефекти, а с напрежението между героите и моралния дискомфорт на зрителя. Камерата на Рикард Канйелас подчертава усещането за клаустрофобия, докато музиката на Толо Пратс използва минимални звукови акценти, за да подсили тревогата.
Монтажът на Алберто Бернад поддържа филма стегнат — без излишни кадри, без разточителност. Продължителността от около 75 минути е идеална, за да не позволи напрежението да спадне нито за миг.
„Трупът на Ана Фриц“ е един от онези редки филми, които не се забравят лесно. Той е едновременно дискомфортен и завладяващ, поставя зрителя в морално неудобна позиция и го кара да се замисли върху човешката природа. Критиците го определят като провокативен и интелигентно режисиран трилър, който надхвърля рамките на скандала и се превръща в размисъл за границите на човечността.
