Триъгълник (Triangle) е един от онези филми, които с годините тихомълком си извоюваха статут на култова класика, макар че при премиерата си не направи особени вълни в бокс офиса. Режисьор на филма е британецът Кристофър Смит, който е и автор на сценария – името му вече беше познато на почитателите на жанра благодарение на „Обладаният“ и „Severance“, но именно с „Триъгълник“ той показа, че може да гради и доста по-сложна, интелектуална структура на историята, а не просто да плаши зрителя.
Премиерата на филма се състоя във Великобритания – първо на фестивала London FrightFest на 27 август 2009 г., а по-широкото кинопремиерно излизане в британските кина беше на 16 октомври същата година. Продукцията е британско-австралийска, финансирана частично с публични средства от UK Film Council, а по-късно филмът стигна и до други пазари, включително Белгия и Холандия в началото на 2010 г. Днес „Триъгълник“ спокойно може да се гледа през редица онлайн платформи с абонамент или под наем.
Сюжетът, без да издавам твърде много, тръгва привидно съвсем обикновено – самотна майка на име Джес тръгва на еднодневно плаване с яхта с група приятели. Скоро обаче попадат в необяснима буря, принудени са да изоставят яхтата си и се качват на изоставен на вид океански лайнер сред открито море. Оттам нататък историята се превръща в нещо съвсем различно от типичния „оцеляване в морето“ трилър – структурата на филма играе с идеи за повторение, съдба и причинност, отчасти вдъхновени от мита за Сизиф, и колкото повече напредва действието, толкова по-объркващо и обсебващо става преживяването. Именно тази нелинейна, почти пъзелна конструкция е онова, което прави филма запомнящ се – рядко се среща жанрово кино, което да предизвиква зрителя да сглобява историята активно, вместо просто да я наблюдава.
Централната роля на Джес се пада на Мелиса Джордж, която на практика носи целия филм на гърба си – нейното изпълнение е физическо, изтощително и емоционално оголено, и именно нейната убедителност държи цялата странна конструкция на историята стабилна. До нея се появяват Майкъл Дорман в ролята на Грег, Рейчъл Карпани като Сали, Хенри Никсън като Дауни, Ема Лунг като Хедър, както и един млад Лиам Хемсуърт в ролята на Виктор – доста преди актьорът да стане популярно лице от „Игрите на глада“.
Като визия филмът разчита на клаустрофобична, почти призрачна атмосфера – огромният, привидно пуст кораб е използван отлично като пространство, което поражда постоянно чувство за наблюдение и заплаха, без да се налага прекомерно много експлицитен ужас. Смит съзнателно залага повече на психологическото напрежение и структурната изненада, отколкото на класически скокови плашения, което го отличава от повечето жанрови продукции от онова време.
„Триъгълник“ беше приет топло от критиката, но остана комерсиално незабелязан при първоначалното си излизане, дебютирайки скромно в британския бокс офис и бързо изпадайки от класациите. Именно през следващите години обаче филмът си извоюва респект сред почитателите на жанра и днес често се споменава наред с други заглавия, залагащи на времеви примки и разказвателни парадокси, като „Свързаност“, „Престъпления във времето“ и „Патрул във времето“. Мнозина го определят като подценен скъпоценен камък – филм, който изисква повторно гледане, за да бъде оценен изцяло, а именно това е и най-точната характеристика, която мога да му дам. Ако харесвате умни, атмосферни трилъри, които играят с възприятието ви за време и причинност, „Триъгълник“ определено заслужава мястото си в списъка ви.
