Теорема (Teorema) е италиански драма-мистерия филм от 1968 г., режисиран от Пиер Паоло Пазолини по сценарий на Пиер Паоло Пазолини. Премиерата на филма в Италия е на 5 септември 1968 г.
„Теорема“ е провокативна арт драма на режисьора Пиер Паоло Пазолини – един от най-радикалните и философски настроени автори в европейското кино. Филмът представлява смес от социална критика, религиозна алегория и психологическо изследване, като поставя под въпрос моралните устои на буржоазното общество. Още с премиерата си „Теорема“ предизвиква скандал заради откритите си сексуални теми и символиката, която много зрители тълкуват като богохулна. Въпреки това (или именно заради това), той се утвърждава като едно от ключовите произведения на арт киното от 60-те години.
Историята се развива в богато миланско семейство, чийто подреден и привидно безупречен живот е нарушен от пристигането на мистериозен млад мъж. Той е приет като гост, но присъствието му постепенно започва да оказва дълбоко влияние върху всеки член на семейството. Без да бъде агресивен или натрапчив, непознатият създава интимна връзка с всички – бащата, майката, сина, дъщерята и дори прислужницата. Тези срещи не са просто физически, а носят силен духовен и емоционален заряд.
След неговото внезапно заминаване, всеки от героите остава променен – и изправен пред собствената си празнота. Това води до различни реакции: духовно пробуждане, разпад на идентичността, социално отхвърляне или пълно отчуждение. Филмът не предлага класическо обяснение за събитията. Вместо това той действа като „теорема“ – ако определен елемент бъде въведен в система, как тя ще се промени?
Пиер Паоло Пазолини използва минималистичен и силно символичен стил. Камерата често е статична, композициите са внимателно изградени, а диалогът е ограничен. Режисурата поставя акцент върху визуалния език и метафората. Пространствата – стерилни, подредени и почти безлични – отразяват вътрешната празнота на героите. Пазолини не се стреми да обяснява, а да провокира. Филмът изисква активно участие от страна на зрителя, който трябва сам да изгради смисъла.
Теренс Стамп като Госта е централната фигура – неговото изпълнение е сдържано, почти мистично, създавайки усещане за нещо извън човешкото.
Силвана Мангано като майката представя емоционална трансформация – от контролирана буржоазна жена към човек, изгубен в собствените си желания.
Масимо Джироти в ролята на бащата изгражда силен образ на човек, който губи идентичността си след преживяното.
Ан Вяземски като дъщерята и Андре Хосе Крус Сублет като синът допълват семейната динамика с различни реакции на вътрешния разпад.
Актьорската игра е силно стилизирана – по-скоро символична, отколкото реалистична.
„Теорема“ не е филм за масовата публика. Това е философско и провокативно произведение, което поставя повече въпроси, отколкото дава отговори. Силата му е в идеята и символиката – изследване на желанието, вярата и празнотата на модерния живот. Слабостта (за някои) е неговата абстрактност и липсата на традиционен сюжет. Това е филм, който може да бъде интерпретиран по много начини – като религиозна притча, социална критика или психологически експеримент. И именно в това се крие неговото дълготрайно въздействие.
