Спящата красавица (Sleeping Beauty) е австралийски романтичен трилър-мистерия филм от 2011 г., режисиран от Джулия Лий по сценарий на Джулия Лий. Премиерата на филма в Австралия е на 23 юни 2011 г.
„Спящата красавица“ е провокативна и хипнотична драма, която няма нищо общо с класическата приказка. Това е дебютният пълнометражен филм на австралийската писателка и режисьорка Джулия Лий, известна със своите литературни творби, наситени с еротизъм и психологическа сложност.
Филмът изследва границите между съня, контрола и сексуалната власт, представени чрез студената, но завладяваща история на една млада жена, която се потапя в свят, където красотата е стока, а тялото – инструмент на тишината.
Луси (Емили Браунинг) е студентка, която живее на ръба на оцеляването. Работи няколко нископлатени работи – сервитьорка, офис асистентка, дори участва в медицински експерименти за пари. Животът ѝ е безцветен, механичен и лишен от емоционална връзка.
Всичко се променя, когато тя се свързва с мистериозна жена на име Клара (Рейчъл Блейк), която ѝ предлага нестандартна работа – Луси трябва да сервира на богати клиенти, облечена в луксозно бельо, без физически контакт. Постепенно обаче Клара ѝ предлага „повишение“ – да бъде „спяща красавица“, т.е. упоявана, докато мъже, платили висока цена, прекарват нощта до нея.
Луси никога не научава какво се случва по време на съня ѝ. Но любопитството и отчаянието я карат да наруши правилата и да се изправи срещу мрачната истина за собствения си избор.
Джулия Лий създава поетичен, минималистичен и студен свят, в който всяка сцена е внимателно композирана като картина. Камерата наблюдава, но не съди; няма мелодрама, няма излишни емоции – само тиха, напрегната дистанция.
Влиянието на режисьори като Майкъл Ханеке и Стенли Кубрик е очевидно – дълги статични кадри, стерилна светлина, и психологическо напрежение, което се натрупва без думи.
Музиката почти отсъства, което усилва усещането за празнота и изолация, докато зрителят става неволен свидетел на моралната тишина на съвременното общество.
„Спящата красавица“ е смело, естетично и тревожно произведение, което не се стреми да угажда на зрителя. Това не е филм за удоволствие, а за наблюдение, размисъл и дискомфорт.
Джулия Лий създава феминистка притча за безгласната съпротива, в която красотата се превръща в клетка, а сънят – в начин да оцелееш в свят, който не слуша.
