Речта на краля (The King’s Speech) е британски биографичен драматичен филм от 2010 г., режисиран от Том Хупър по сценарий на Дейвид Сидлър. Премиерата на филма във Великобритания е на 7 януари 2011 г.
Филмът е базиран на реални събития и на дневниците на крал Джордж VI. Историята е дълго време лична за Сидлър, който сам е страдал от заекване и е искал да напише сценария още през 80-те, но отлага проекта от уважение към кралица Елизабет II, докато тя е жива.
Премиерата се състоя на Telluride Film Festival (2010), след което филмът триумфира на BAFTA, Златен глобус и Оскарите 2011, където печели 4 награди: Най-добър филм, Най-добър режисьор, Най-добър актьор (Колин Фърт), Най-добър оригинален сценарий.
Действието се развива в Англия в края на 1930-те, в навечерието на Втората световна война — епоха на напрежение и промяна. Радиото се превръща в най-мощния комуникационен инструмент, а гласът на краля придобива политическо и морално значение.
Филмът проследява историята на Албърт (Бърти), херцог на Йорк (Колин Фърт), който страда от тежко заекване. След абдикацията на брат му крал Едуард VIII, Бърти е принуден да поеме трона като крал Джордж VI, точно когато страната е на прага на война с Германия.
Съпругата му Елизабет (Хелена Бонам Картър) го убеждава да потърси помощ от нестандартен логопед — Лайънъл Лоуг (Джефри Ръш), австралиец без официална медицинска титла, но с талант да лекува чрез човечност, хумор и психотерапевтични техники.
„Речта на краля“ е не само исторически портрет, а филм за човешкото достойнство. Посланието е ясно: „Гласът е сила, когато идва от сърцето.“ Кралят, който не може да говори, намира пътя си не чрез короната, а чрез приятелството и уязвимостта. Филмът може да се интерпретира и като алегория за възстановяване на национално самочувствие — когато Англия е на ръба на война, кралят трябва да бъде гласът на нацията.
„Речта на краля“ се смята за един от последните големи „класически“ филми на десетилетието — направен с елегантност, без цинизъм, но с огромна човечност. Един от най-силните филми за лична трансформация и човешко достойнство в съвременния кинематограф. Емоционално интелигентен, технически изискан и актьорски съвършен. Филм, който напомня, че истинската сила често идва от тишината, преди да заговориш.
