Последното прелъстяване (The Last Seduction) е американски криминален романтичен трилър филм от 1994 г., режисиран от Джон Дал по сценарий на Стив Баранчик. Премиерата на филма в САЩ е на 27 април 1994 г.
Това е филм, който връща класическата атмосфера на 40-те години — циничен свят, морална амбивалентност и фатална жена, но през модерната призма на 90-те. Смесвайки еротика, криминален сюжет и интелигентен диалог, „Последното прелъстяване“ се превръща в култов пример за жанра, като носи на актрисата Линда Фиорентино едно от най-запомнящите се изпълнения в нео-ноара.
Бриджит Грегъри (Линда Фиорентино) е хладнокръвна и манипулативна жена, която убеждава съпруга си Клей (Бил Пулман) да участва в сделка с наркотици, от която двамата да спечелят бързи пари. Веднага след сделката, Бриджит краде парите и бяга, оставяйки съпруга си без нищо.
Тя се укрива в малко градче под фалшиво име и се запознава с Майк Суонсън (Питър Бърг) — местен мъж, който попада под чара ѝ. Постепенно Бриджит започва да плете паяжината си: използва Майк за прикритие, за удоволствие и по-късно — като оръжие в плана си срещу Клей.
Но нещата се заплитат, когато Майк осъзнава, че жената, в която се е влюбил, е не само манипулаторка, но и способна на убийство. Финалът е типично за ноара — неочакван, студен и напълно в духа на фаталната героиня.
Джон Дал създава чист, елегантен нео-ноар, в който липсата на ярки цветове и тежките сенки подчертават моралната сивота на света, в който героите живеят. Камерата следи внимателно погледите и движенията на Бриджит — всяка нейна усмивка е едновременно покана и заплаха.
Сцените са натоварени с напрежение, а темпото — премерено, така че зрителят да усеща както еротичното напрежение, така и интелектуалната игра между героите. Музиката на Джоузеф Витарели подсилва атмосферата — приглушен джаз, който звучи като от димна нощна кръчма, където никой не казва истината.
Линда Фиорентино прави ролята на живота си. Нейната Бриджит е интелигентна, безскрупулна и напълно контролираща всичко. Тя е жената, която никога не е жертва — дори когато изглежда така. Фиорентино получава признание от критиците и дори номинация за множество награди, но поради първоначалното телевизионно излъчване на филма, тя не е допусната до „Оскар“ номинация — нещо, което остава като едно от големите недоразумения на 90-те.
„Последното прелъстяване“ е едновременно еротичен трилър и интелектуален ноар, в който сценарият, диалозите и актьорската игра се преплитат в съвършена измама.
Филмът остава култов заради невероятното превъплъщение на Линда Фиорентино, чийто образ на фатална жена задава нов стандарт в киното на 90-те.
Това е филм за манипулацията като изкуство, за страстта като оръжие и за жената, която отказва да загуби.
