„Пламтящи седла“ (Blazing Saddles) е американска сатирична уестърн комедия, смятана за един от най-великите комедийни филми в историята на киното. Режисьор е Мел Брукс, който участва и в написването на сценария заедно с Норман Стайнбърг, Андрю Бъргман, Ричард Прайър и Алън Ъгър. Филмът излиза по кината в САЩ на 7 февруари 1974 г. и се превръща в огромен касов успех, като същевременно предизвиква бурни дискусии заради дръзкия си хумор и сатиричния подход към расовите предразсъдъци. Днес той е признат за класика и редовно присъства в класациите на най-добрите американски комедии.
Действието се развива в малкото градче Рок Ридж, чиито жители са заплашени да изгубят домовете си заради корумпиран политически заговор. За да предизвика хаос и да принуди хората да напуснат, алчният държавен прокурор назначава за нов шериф чернокожия железопътен работник Барт – решение, което според него ще настрои местните жители срещу закона. Вместо това Барт постепенно печели уважението им с интелигентност, смелост и чувство за хумор, докато заедно с бившия стрелец Джим, известен като Уако Кид, се изправя срещу злодеите. Историята е изпълнена с пародии на класическите уестърни и непрекъснато разрушава очакванията на зрителя.
В ролята на шериф Барт Клийвън Литъл прави харизматично и запомнящо се изпълнение, което остава едно от най-обичаните в жанра. Джийн Уайлдър блести като алкохолизирания, но изключително талантлив стрелец Уако Кид, а великолепният Харви Корман е незабравим като подлия Хеди Ламар. Сред останалите актьори се открояват Мадлин Кан, Слим Пикънс, Мел Брукс, Бърт Янг, Дейвид Хъдълстън и Лиъм Дън, които допринасят за неподражаемата комедийна атмосфера.
Мел Брукс използва уестърна като средство за остра сатира на расизма, политическата корупция и клишетата в холивудското кино. Сценарият, в чието създаване важна роля има Ричард Прайър, съчетава словесен хумор, абсурдни ситуации, пародия и самоирония. Филмът непрекъснато нарушава „четвъртата стена“, осмива самото кино и кулминира с един от най-необичайните финали в историята на комедията.
След премиерата си „Пламтящи седла“ получава три номинации за награда „Оскар“, включително за Мадлин Кан в категорията за поддържаща женска роля и за най-добър монтаж. Американският филмов институт го включва сред най-великите американски комедии, а през 2006 г. е избран за съхранение в Националния филмов регистър на Библиотеката на Конгреса заради своето културно и историческо значение. Макар част от хумора му да остава провокативен и днес, филмът продължава да бъде ценен като блестяща сатира срещу нетолерантността и предразсъдъците.
„Пламтящи седла“ е безкомпромисна комедия, която използва смеха като оръжие срещу расизма и обществените стереотипи. Благодарение на неподражаемия стил на Мел Брукс, великолепния актьорски състав и интелигентния сценарий, филмът остава едно от най-влиятелните и обичани комедийни произведения в историята на американското кино.
