Макбет (The Tragedy of Macbeth) е британско-американски драматичен исторически филм от 1971 г., режисиран от Роман Полански по сценарий на Роман Полански, Кенет Тайнън и Уилям Шекспир (базиран на класическата трагедия). Премиерата на филма в САЩ е на 1 декември 1971 г.
Това е филм, който се отличава със своята мрачна, сурова и изключително реалистична визия, далеч от театралния блясък, характерен за много по-ранни адаптации. Полански поднася историята за амбицията, предателството и неизбежния крах на властолюбието с безкомпромисна сила и визуален натурализъм.
Сюжетът следва добре познатата трагедия – благородникът Макбет, подтикнат от вещици и манипулиран от съпругата си, извършва убийство, за да се възкачи на престола. Но пътят му към властта е белязан от кръв, параноя и неумолима съдба, която го води към гибел.
Полански избягва театралността и избира максимално реалистичен подход – бойните сцени са сурови и брутални, а атмосферата на Средновековна Шотландия е пресъздадена със студени пейзажи, замъци и тъмни интериори, които подсилват усещането за обреченост. Операторската работа на Джофри Ънсуърт използва светлина и сенки, за да внуши напрежение и мрак, а музикалният съпровод засилва злокобния тон на филма.
Актьорските изпълнения са ключови за въздействието на продукцията. Джон Финч е едновременно властен и уязвим в ролята на Макбет, а Франсеска Аннис създава една от най-запомнящите се Лейди Макбет – съблазнителна, но и безмилостно амбициозна. В поддържащите роли виждаме изключително силни интерпретации, които придават на историята плътност и реализъм.
Филмът е известен и с факта, че е първата мащабна работа на Полански след трагичната смърт на съпругата му Шарън Тейт. Това личи в суровостта и песимизма на творбата – едно усещане за свят, в който съдбата и жестокостта са непобедими сили.
„The Tragedy of Macbeth“ е може би най-мрачната и реалистична киноадаптация на Шекспир по онова време – лишена от романтика, но заредена с психологическа дълбочина и брутална честност. Това е филм, който показва колко смъртоносни могат да бъдат амбицията и алчността, когато човешката природа се поддаде на тъмните си страсти.
