Дарджийлинг ООД (The Darjeeling Limited) е американски приключенски драматичен комедиен филм от 2007 г., режисиран от Уес Андерсън по сценарий на Уес Андерсън, Роман Копола и Джейсън Шуорцман. Премирата на филма в САЩ е на 26 октомври 2007 г.
Филмът излиза през 2007 г. и е петият пълнометражен проект на Уес Андерсън, след „Кланът Тененбаум“ (The Royal Tenenbaums) и „Морски живот със Стив Зису“ (The Life Aquatic with Steve Zissou). Той затвърждава визуалния и тематичния му почерк — симетрични композиции, пастелни цветове, меланхоличен хумор и ексцентрични семейства. Няма литературен източник, но сценарият е написан съвместно с Роман Копола и Джейсън Шварцман (който играе и една от главните роли).
Филмът е частично вдъхновен от пътуване на самия Андерсън в Индия и желанието му да създаде „духовно приключение за трима мъже, които не знаят какво търсят, но знаят, че трябва да тръгнат“.
След смъртта на баща им, трима братя — Франсис, Питър и Джак — предприемат духовно пътешествие с влак през Индия, наречен „The Darjeeling Limited„. Официално целта им е да се сближат отново, но под повърхността стоят лични бягства: Франсис (Оуен Уилсън) се възстановява от почти фатална катастрофа, Питър (Ейдриън Броуди) бяга от предстоящото бащинство, а Джак (Джейсън Шуорцман) е обсебен от бившата си приятелка.
Пътуването им, първоначално стегнато и „планирано“ с подробни графици, постепенно се разпада в хаос, духовни проблясъци и комични ситуации — сбивания, загубени обувки, мистика и среща със смъртта на непознато индийско дете. Финалът ги отвежда до майка им (Анжелика Хюстън), която е станала монахиня в манастир — символично помирение и ново начало.
Франсис Уитман — Оуен Уилсън: най-големият брат, контролиращ и обсебен от идеята за „духовност“. Уилсън е впечатляващ — едновременно комичен и трагичен, като човек, който лекува вътрешна празнота.
Питър Уитман — Ейдриън Броуди: скептик, тревожен и импулсивен, носи символично очилата на баща им — не е готов да ги „свали“.
Джак Уитман — Джейсън Шуорцман: най-младият, чувствителен и артистичен — чрез неговите писма и музика филмът придобива интимен тон.
Поддържащите роли включват Амара Каран (стюардесата Рита), Бил Мъри (епизодично появяващ се пътник) и Анжелика Хюстън (майката Патриша), която внася дълбока емоционална нотка в края.
Актьорите работят с типичната за Андерсън минималистична, почти театрална изразност — малки жестове, сдържани реакции, но огромна емоционална тежест зад тях.
Филмът предлага медитация върху загубата и съживяването на връзките. „Пътуването“ не е просветление, а приемане — че някои рани не се лекуват, а се носят. Оставянето на багажа в края е символ на освобождение — не от миналото, а от тежестта на контрола.
В характерния си стил Андерсън не дава морал, а оставя зрителя да открие своето просветление в хаоса и нежността на героите. Мнозина го наричат „по-тих“, но емоционално по-дълбок филм в сравнение с предишните на Андерсън. Оценен е за своята визуална елегантност и уникален тон — между трагедия и абсурд. Влиянието му продължава — много режисьори цитират „Дарджийлинг ООД“ като вдъхновение за визуален минимализъм с емоционална честност.
„Дарджийлинг ООД“ е пътуване през скръб, братство и самоирония — типичен Уес Андерсън: едновременно симетричен и хаотичен, смешен и тъжен. Това е филм за хора, които търсят не приключения, а себе си — и които разбират, че духовността може да се крие дори в най-неловката закуска във влак.
