Глад (Hunger) е ирландско-британски биографичен криминален трилър филм от 2008 г., режисиран от Стив Маккуин по сценарий на Енда Уолш и Стив Маккуин. Премиерата на филма във Великобритания е на 31 октомври 2008 г.
„Глад“ е суров, минималистичен и дълбоко въздействащ филм, с който режисьорът Стив Маккуин прави впечатляващия си дебют в игралното кино. Лентата разглежда една от най-болезнените и противоречиви глави от съвременната британска история, без да търси лесни отговори или сантиментални обяснения. Това е кино, което изисква търпение, внимание и емоционална устойчивост. Филмът не цели да забавлява, а да конфронтира зрителя с физическата и моралната цена на политическия конфликт.
Действието се развива в затвора „Мейз“ в Северна Ирландия в началото на 80-те години, по време на т.нар. гладна стачка на ирландски републикански затворници. Историята проследява ежедневието зад решетките – рутината на надзирателите, нечовешките условия, напрежението и тишината, която тежи повече от думите. Постепенно фокусът се измества към един от затворниците, който взема крайно решение в името на убежденията си. Филмът показва сблъсъка между институционалната власт и личната воля, между тялото като оръжие и духа като последна крепост. Всичко е разказано пестеливо, чрез образи, жестове и дълги, изпитващи сцени.
Стив Маккуин подхожда към темата с хладна прецизност и силно визуално мислене, типично за артист с опит в съвременното изкуство. Камерата често остава неподвижна, кадрите са дълги и изпитателни, а мълчанието е използвано като драматургичен инструмент. Режисурата не морализира и не заема открита страна, а оставя фактите и телесното страдание да говорят сами. Маккуин превръща физическата деградация в мощен визуален език, който остава дълго в съзнанието на зрителя.
Актьорските изпълнения са изключително силни и изискващи, както физически, така и емоционално. Централната роля (Майкъл Фасбендър) е изградена с пълна отдаденост, без театралност и без опит за героизация. Диалозите са малко, но когато се появят, те са наситени със смисъл и напрежение. Поддържащите роли допринасят за усещането за затворен, безизходен свят, в който всеки е пленник на собствената си позиция – било то затворник или надзирател.
„Глад“ е труден, но изключително важен филм, който показва как киното може да бъде форма на морално и физическо преживяване. Това не е филм за всички, но за онези, които го приемат, той оставя траен отпечатък. Суровата му честност и отказът от удобни обяснения го превръщат в едно от най-силните европейски заглавия на своето десетилетие. „Глад“ е пример за кино, което не просто разказва история, а поставя зрителя в нея.
