Антихрист (Antichrist) е датско-френско-германско-полско-шведски хорър трилър филм от 2009 г., режисиран от Ларс фон Триер по сценарий на Ларс фон Триер. Премиерата на филма в Дания е на 20 май 2009 г.
Антихрист е провокативна психологическа драма и хорър, режисирана от Ларс фон Триер – един от най-радикалните и противоречиви автори в съвременното европейско кино. Филмът предизвика бурни реакции още с премиерата си в Кан, където беше едновременно освиркван и аплодиран, а Шарлот Генсбур получи наградата за най-добра актриса.
Историята се фокусира върху двойка, преживяла трагичната загуба на детето си. Тя потъва в дълбока депресия, а той – терапевт по професия – решава сам да поеме лечението ѝ. В търсене на изцеление двамата се оттеглят в изолирана горска къща, наречена „Едем“.
С напредването на престоя им границите между разум и ирационалност започват да се разпадат. Природата около тях се превръща в заплашително присъствие, а болката и вината ескалират в крайни психологически и физически прояви. Филмът постепенно се отдалечава от реалистичната драма и навлиза в символичен, кошмарен свят, където страхът, сексуалността и насилието се преплитат.
Ларс фон Триер изгражда Антихрист като визуален и емоционален експеримент. Черно-белият пролог, забавените кадри и контрастът с ръчната камера в останалата част на филма създават усещане за разпад и вътрешен хаос. Природата е заснета като враждебна и почти демонична сила, което подчертава основните теми за първичния страх, вината и злото. Филмът умишлено търси дискомфорт – не само чрез шокиращи сцени, но и чрез философските си внушения.
Шарлот Генсбур прави крайно физическо и емоционално изпълнение, което доминира филма. Нейният образ е едновременно жертва и заплаха, уязвим и ужасяващ, а трансформацията ѝ е в основата на въздействието на лентата. Уилям Дефо ѝ партнира с контролирана и сдържана игра, изграждайки персонаж, който се опитва да рационализира болката, но постепенно губи контрол. Химията между двамата актьори е напрегната и болезнено автентична.
Антихрист не е филм за всеки. Това е радикално, тежко и безкомпромисно кино, което изследва скръбта, сексуалността и злото по начин, който отказва утеха или лесни тълкувания. За зрителите, готови да се изправят срещу екстремно авторско изживяване, филмът остава едно от най-смелите и обсъждани произведения на Ларс фон Триер.
