Винаги ще има утре (Tomorrow Never Dies) е британско-американски шпионски приключенски екшън трилър филм от 1997 г., режисиран от Роджър Спотисууд по сценарий на Брус Фейрстейн и Иън Флеминг. Премиерата на филма във Великобритания е на 12 декември 1997 г.
След огромния успех на „Златното око“ (1995), продуцентите искат да запазят високото ниво и да направят Бонд по-съвременен и технологичен. Светът вече е свързан чрез медии, сателити и информационни войни — и сценаристите решават да използват именно това като новия глобален фронт.
Интересен факт: заглавието първоначално е трябвало да бъде Tomorrow Never Lies (по името на измисления вестник във филма), но печатна грешка в ранна версия на сценария го превръща в Tomorrow Never Dies — и то остава така.
Медиен магнат на име Елиът Карвър (Джонатан Прайс) се опитва да създаде международен конфликт между Китай и Великобритания, за да увеличи аудиторията и влиянието на своята империя Carver Media Group. С помощта на технологични сателити и подводен кораб, той режисира нападения, за да предизвика война.
MI6 изпраща Джеймс Бонд (Пиърс Броснан) да разследва заговора, като се сблъсква със своята бивша любов Пари Карвър (Тери Хатчер) — съпруга на злодея — и със специалния агент Уай Лин (Мишел Йео) от китайското разузнаване. Двамата трябва да обединят сили, за да спрат Карвър преди избухването на глобален конфликт.
Пиърс Броснан – уверен, стилен и емоционално ангажиран. В този филм той напълно се утвърждава като Бонд на 90-те. Мишел Йео (Уай Лин) – изключително харизматична и физически мощна партньорка; равна на Бонд във всяко отношение. Джонатан Прайс (Елиът Карвър) – един от най-умните и сатирични злодеи във франчайза; символ на корумпираните медии. Тери Хачър (Пари Карвър) – тъжна и елегантна фигура, носеща човешки елемент в историята. Джуди Денч (М) – твърда, иронична и модерна – съвършен контрапункт на старомодния чар на Бонд.
Режисьорът Роджър Спотисууд залага на плавно редуване на високооктанов екшън и политически интриги. Най-запомнящи се сцени: Преследването с мотоциклет в Сайгон, при което Бонд и Уай Лин са оковани един за друг. Управлението на BMW чрез мобилен телефон – сцена, която стана емблематична. Финалната битка на стелт кораба – напрегната и визуално внушителна.
Композиторът Дейвид Арнолд вкарва класическия Бонд-мотив в модерно електронно звучене. Тематичната песен на Шерил Кроу е елегантна и меланхолична, а вторичната песен Surrender (на K.D. Lang) звучи в края на филма с грандиозен оркестрален финал.
„Винаги ще има утре“ е високотехнологичен шпионски трилър, който звучи по-актуално от всякога. Медийната манипулация, дигиталният контрол и глобалните интереси го превръщат в пророчески филм. Броснан и Йео правят от Бонд и Уай Лин една от най-добрите екранни двойки в поредицата.
