Правоносител / Разпространител: Warner Bros. / Dorset Productions / Robert H. Solo Productions
„Body grabbers“ („Body Snatchers“) е американски научнофантастичен хорър от 1993 г., режисиран от Abel Ferrara according to the scenario of Стюарт Гордън, Денис Паоли and Nicholas St. John, по мотиви от романа „The Body Snatchers“ на Джак Фини. Филмът е представен на фестивала в Кан през май 1993 г., а американската му кинопремиера е през февруари 1994 г. с времетраене от 87 минути. Продукцията е реализирана от Warner Bros. и Dorset Productions и представлява третата голяма филмова версия на историята за безмълвното нашествие на същества, които заменят хората с безчувствени двойници.
Историята пренася познатата концепция във военна база в Алабама, където тийнейджърката Марти Малон пристига с баща си Стив и мащехата си Карол. Скоро тя започва да забелязва странни промени в поведението на хората около себе си и постепенно разбира, че зад привидно нормалния живот се крие нещо много по-страшно. „Body grabbers“ използва класическата идея за подмяната на човека, за да изгради история за загубата на индивидуалността, емоциите и способността да бъдеш различен.
Plot
Марти първоначално приема преместването във военната база като неприятно, но временно приключение. Около нея обаче започват да се случват необясними неща, а поведението на баща ѝ и останалите военнослужещи става все по-странно и механично. Когато Марти открива истинската природа на случващото се, тя разбира, че заплахата не е ограничена до няколко души и че самата човешка идентичност е поставена под въпрос.
Заедно с малцината хора, които все още не са засегнати, тя се опитва да намери начин да оцелее и да избяга от базата. Военната среда допълнително засилва усещането за контрол и безизходица, защото опасността може да идва както отвън, така и от най-близките хора. Постепенно историята се превръща не просто в борба срещу извънземни същества, а в битка за запазване на човешките чувства и личния избор.
Directing
Abel Ferrara подхожда към материала по-мрачно и психологически, отколкото предполага традиционният научнофантастичен хорър. Вместо да разчита единствено на ефекти и внезапни уплахи, той изгражда усещане за постоянна тревога, в което най-страшното е постепенното осъзнаване, че хората около героя вече не са същите. Военната база се превръща в затворено пространство, от което почти няма изход.
Режисьорът внася в жанровата история теми, които присъстват и в други негови movies, включително „The Bad Lieutenant“" and "„The King of New York“. Интересът му към моралната разруха, отчуждението и хората, които губят контрол над живота си, тук получава фантастична форма. Именно това прави „Body grabbers“ по-интересен от обикновен жанров филм и го свързва ясно с характерния почерк на Ферара.
Acting
Gabriel Anwar е убедителна като Марти Малон и успява да предаде едновременно страха, объркването и постепенното порастване на героинята. Тя е центърът на историята и именно през нейния поглед зрителят усеща как познатият свят се разпада. Тери Кини and Meg Tilley също допринасят за напрежението, като отношенията между членовете на семейството постепенно се превръщат в една от най-важните линии.
The supporting cast includes: Били Уърт, Кристин Елис and R. Lee Ermey, който е особено подходящ за ролята на суровия военен командир. Актьорите не играят персонажите като типични герои от фантастичен екшън, а поддържат усещането за нормални хора, попаднали в ненормална ситуация. Именно тази относителна сдържаност помага на филма да запази сериозния си и тревожен тон.
Conclusion
„Body grabbers“ е мрачен и подценяван представител на научнофантастичния хорър, който използва добре позната история, но я пречупва през специфичната чувствителност на Abel Ferrara. Най-силната му страна не са специалните ефекти, а усещането за параноя и постепенно отчуждение. Филмът поставя прост, но ефективен въпрос: какво остава от човека, ако премахнем неговите емоции, страхове и индивидуалност?
Продукцията е част от по-голяма кинематографична традиция, започнала с „Invasion of the Body Snatchers“" on Дон Сийгъл от 1956 г. и продължена с версията на Филип Кауфман от 1978 г., а по-късно и с „The Invasion“ от 2007 г. В този контекст филмът на Ферара заслужава внимание, защото не просто повтаря познатата формула, а я превръща в по-лична и мрачна история за отчуждението. За почитателите на класическия хорър и необичайните научнофантастични movies „Body grabbers“ остава любопитно и атмосферично заглавие.
