Ring (букв. превод: Пръстенът; ориг. заглавие: Ringu) е японски (хорър) филм на ужасите от 1998 г., режисиран от Хидео Наката по сценарий на Хироши Такахаши и Коджи Сузуки. Премиерата на филма в Япония е на 31 януари 1998 г.
Филмът поставя началото на цяла вълна от модерни японски хоръри и вдъхновява множество римейкове, сред които и холивудската версия Предизвестена смърт (The Ring, 2002). Със своята минималистична визия, психологическо напрежение и дълбок културен подтекст, този филм се утвърждава като едно от най-страховитите произведения в жанра.
Историята започва с легендата за мистериозна видеокасета, която носи смърт на всеки, който я изгледа. Проклятието се реализира в рамките на седем дни, а жертвите умират при странни и ужасяващи обстоятелства. Когато журналистката Рейко Асакава започва да разследва смъртта на племенницата си, тя открива касетата и я изглежда, с което подписва собствената си присъда. Времето ѝ е ограничено и тя трябва да разкрие тайната на проклятието, преди да стане поредната жертва.
Филмът впечатлява с атмосферата си – студена, мрачна и наситена със символика. В Ringu няма излишни ефекти или показност; напрежението идва от тишината, от дългите кадри и от усещането, че опасността е невидима, но постоянно присъства. Това е различен подход спрямо западните хоръри – вместо шокови моменти, зрителят е държан в психологическо напрежение, което бавно, но сигурно се натрупва.
Особено впечатляваща е концепцията за Самара – или в японския оригинал – Садако. Тя не е просто зловещо дете, а символ на потиснати емоции, социални страхове и разрушителната сила на отмъщението. Нейното появяване е пестеливо, но именно това прави ефекта толкова силен – публиката се сблъсква с ужаса едва в кулминацията, когато Садако излиза от телевизора, сцена, която се превръща в емблема на световния хорър.
Актьорските изпълнения са естествени и ненатрапчиви, което засилва усещането за реализъм. Нанако Мацушима като Рейко създава образ на жена, разкъсвана между професионалния си дълг и майчината грижа, а Хироюки Санада допринася със своята убедителност и спокойствие, което контрастира със зловещите събития.
Ringu не просто плаши – той поставя философски въпроси за това как легендите се превръщат в част от реалността и как страховете могат да придобият собствен живот. Това е филм, който успява да съчетае фолклор, психологическа драма и модерен ужас в едно цяло.
Влиянието му е огромно – не само в Япония, но и в целия свят. След премиерата си, Ringu става феномен и вдъхновява редица последващи филми, продължения и римейкове. Той доказва, че истинският ужас не е в показното насилие, а в невидимата заплаха, която прониква в съзнанието и не те оставя дори след края на прожекцията.
