Red Rooms (букв. превод: Червените стаи; ориг. заглавие: Les chambres rouges) е канадски криминален хорър филм от 2023 г., режисиран от Паскал Планте по сценарий на Паскал Планте. Премиерата на филма в Канада е на 11 август 2023 г.
„Red Rooms“ е смразяващ психологически трилър от канадския режисьор и сценарист Паскал Планте, който превръща темата за истинските престъпления и интернет воайорството в дълбоко обезпокоително кино изживяване. Филмът не разчита на евтин шок, а на постепенно натрупващо се напрежение и морална неяснота – нещо, което го отличава сред съвременните жанрови продукции.
Историята се фокусира върху младата и привидно хладнокръвна моделка Кели-Ан, която започва да посещава съдебния процес срещу обвинения сериен убиец Людовик Шевалие – случай, привлякъл огромно медийно внимание. Постепенно става ясно, че интересът ѝ не е просто любопитство. Тя се потапя все по-дълбоко в случая – следи всяка подробност, анализира доказателства и прекарва време в тъмните кътчета на интернет, където се разпространяват слухове и ужасяващи материали, свързани с престъпленията.
Филмът не проследява класическо разследване, а по-скоро обсебването – как един човек може да се изгуби в чужда трагедия, превръщайки я в лична мисия. Реалността и вътрешните фантазии на героинята започват да се размиват, а зрителят остава в постоянно съмнение какви са истинските ѝ мотиви. С напредването на процеса напрежението не идва от това какво ще се случи, а от това как ще реагира Кели-Ан – и докъде е готова да стигне.
Паскал Планте изгражда филма с почти клинична прецизност. Камерата на Венсан Бирон е студена, дистанцирана и често статична – сякаш наблюдаваме експеримент. Режисурата умишлено избягва показването на насилие. Вместо това ужасът се създава чрез думи, внушения и реакции – подход, който прави преживяването още по-силно. Филмът преминава през различни визуални етапи – от почти стерилна реалност до все по-сюрреалистични и тревожни образи, отразяващи психиката на главната героиня. Това е кино, което не обяснява – то наблюдава и оставя зрителя да се чувства неудобно.
Жулиет Гариепи в ролята на Кели-Ан е изключително въздействаща – нейното изпълнение е студено, минималистично и дълбоко обезпокоително. Тя изгражда персонаж, който е едновременно привлекателен и плашещ.
Лори Бабен като Клемантин служи като контрапункт – по-емоционална и човешка, тя подчертава странността на главната героиня.
Максуел МакКейб-Локос в ролята на Людовик Шевалие е почти безмълвен, но изключително заплашителен – присъствието му тежи над целия филм.
Поддържащият състав, включително Елизабет Локас и Натали Танус, изгражда реалистична съдебна среда, която засилва усещането за документалност.
„Red Rooms“ е труден, но изключително въздействащ филм. Това не е типичен трилър – той не предлага катарзис или лесни отговори. Вместо това поставя зрителя в ролята на наблюдател и го кара да се запита: защо сме толкова привлечени от ужаса? Със своята минималистична режисура, силна актьорска игра и дълбоко обезпокоителна тема, филмът остава в съзнанието дълго след края си. Това е кино, което не просто разказва история – то изследва тъмните зони на човешкото любопитство.
