Playtime е френско-италиански комедиен филм от 1967 г., режисиран от Жак Тати по сценарий на Жак Тати, Жак Лагранж и Арт Бухвалд. Премиерата на филма във Франция е на 16 декември 1967 г.
Филмът „Playtime“, написан и режисиран от Жак Тати, и смятан за неговото най-амбициозно и новаторско произведение, е резултат от години подготовка и се превръща в едно от най-скъпите европейски кинопроизведения на своето време. Макар първоначално да не постига голям търговски успех, с течение на годините „Playtime“ е признат за шедьовър на световното кино и за едно от най-важните комедийни произведения на XX век.
Действието се развива в модерен Париж, който почти не прилича на романтичния град, познат от туристическите картички. Огромни стъклени сгради, безкрайни коридори, офиси и технологични нововъведения са превърнали града в лабиринт от еднакви пространства и безлична архитектура. Сред тази урбанистична среда се движи добре познатият господин Юло. Той пристига в Париж за важна среща, но още от самото начало изпитва затруднения да се ориентира в света на модерните технологии, корпоративните правила и безкрайните административни процедури.
Паралелно с неговите перипетии група американски туристи обикаля града, опитвайки се да открие автентичния Париж сред еднообразните стъклени фасади и модерни постройки. Пътищата на героите многократно се пресичат, създавайки поредица от забавни, абсурдни и често неочаквани ситуации. Кулминацията настъпва по време на откриването на луксозен ресторант, където поредица от дребни неизправности постепенно превръща официалното събитие в хаотичен празник на човешката спонтанност и радост.
Жак Тати създава филм, който се различава от почти всичко, правено дотогава в комедийния жанр. Вместо да разчита на традиционен сюжет и бързи шеги, той изгражда сложна визуална композиция, в която десетки действия се развиват едновременно в различни части на кадъра. Режисьорът почти не използва близки планове и предпочита широки кадри, които позволяват на зрителя сам да открива хумора. Всеки детайл е внимателно режисиран – от движенията на персонажите до архитектурата на сградите и звуковите ефекти. Особено впечатляваща е сценографията. За нуждите на филма е изграден цял изкуствен град, известен като „Тативил“, който пресъздава модерния свят така, както го вижда режисьорът – едновременно впечатляващ и отчуждаващ.
Жак Тати изпълнява ролята на господин Юло – добродушен и леко объркан човек, който се опитва да намери мястото си в прекалено организирания съвременен свят. Неговото присъствие е по-сдържано в сравнение с предишните филми от поредицата, но остава важен център на действието.
Барбара Денек играе младата американска туристка Барбара, която постепенно се превръща в една от ключовите фигури в историята. Чрез нейния поглед зрителят наблюдава странностите на модерния Париж.
Рита Мейдън, Франс Рюмо, Франсоаз Арнел и Ивон Арно са сред многобройните участници в ансамбловия състав, който функционира като своеобразен жив механизъм в света на филма.
Тук няма класически главни и второстепенни герои. Всеки персонаж допринася за общата картина и за внимателно изградената комедийна симфония.
„Playtime“ е изключително постижение в историята на киното. Това не е просто комедия, а визуално произведение на изкуството, което разглежда отношенията между човека, технологиите и съвременната градска среда. Филмът предлага уникален тип хумор – интелигентен, наблюдателен и често скрит в най-малките детайли. Десетилетия след премиерата си „Playtime“ продължава да изглежда изненадващо актуален със своите размишления върху модерния начин на живот, отчуждението и нуждата от човешка близост. Това е едно от най-великите произведения на Жак Тати и безспорна класика на световното кино, която продължава да вдъхновява режисьори и зрители по целия свят.
