Her Will Be Done (ориг. заглавие: Que ma volonté soit faite) ефренско-полски драматичен филм от 2025 г., режисиран от Джулия Ковалски по сценарий на Джулия Ковалски и Симон Бофилс. Премиерата на филма във Франция е на 3 декември 2025 г.
Филмът „Her Will Be Done“ е представен в секцията „Петнайсетдневка на режисьорите“ в Кан през 2025 година и бързо привлече внимание с мрачната си атмосфера, суровата си емоционалност и необичайното смесване на социална драма, мистицизъм и женска телесност. Ковалски изгражда история, в която религиозният страх, потиснатото желание и наследствената травма се преплитат в бавен и тревожен разказ за жена, опитваща се да избяга от свят, изграден върху насилие и контрол.
Действието се развива в изолирано селско общество, където 20-годишната Навойка живее заедно с баща си и братята си във ферма, подчинена на строги правила и тежък физически труд. Животът ѝ е ограничен до ежедневна работа, мълчание и постоянно усещане за подчинение. Но зад привидно спокойното ѝ поведение се крие нещо тревожно — Навойка вярва, че е наследила странна и опасна сила от покойната си майка. Когато в селото се появява свободолюбивата и загадъчна Сандра, светът на младото момиче започва да се променя. За първи път Навойка вижда възможност за различен живот — извън страха, религиозния срам и контрола на мъжете около нея.
С нарастването на привличането към Сандра в Навойка започват да се проявяват все по-странни състояния — пристъпи, видения и изблици на неконтролируема енергия. Границата между свръхестествено проклятие, сексуално пробуждане и психологическа травма постепенно започва да се размива. Филмът не използва традиционен хорър модел с внезапни стряскащи моменти. Вместо това напрежението се изгражда чрез усещане за неизбежност — чувство, че нещо дълбоко потискано най-накрая започва да излиза на повърхността.
Джулия Ковалски режисира филма с хипнотична бавност и почти документална суровост. Камерата на Симон Бофилс постоянно подчертава физическата тежест на средата — кал, пот, мръсни животински обори, влажна земя и тесни пространства. Природата не изглежда красива или романтична, а тежка и първична. Най-силният елемент на режисурата е атмосферата на задушаване. Селото е представено като място, в което женското желание се възприема като заплаха, а всяка форма на различност поражда страх и агресия. Ковалски смесва реалистична социална среда с почти езически хорър мотиви. Колкото повече героинята се опитва да разбере собствената си природа, толкова по-неясно става дали наблюдаваме истинско свръхестествено явление или изблик на дълго потискана ярост.
Мария Врубел (Навойка) прави изключително физическо и емоционално изпълнение. Почти през целия филм героинята ѝ говори малко, но актрисата успява да предаде огромно вътрешно напрежение чрез погледи, движения и постепенно променящо се поведение. Навойка изглежда едновременно уязвима и опасна — човек, който бавно открива собствената си сила.
Роксан Мескида (Сандра) носи магнетично и непредвидимо присъствие. Сандра е символ на свобода и изкушение, но и катализатор на всичко потиснато в живота на Навойка. Мескида изгражда персонаж, който едновременно успокоява и плаши.
Войчех Скибински (Хенрик) създава суров и заплашителен образ на мъж, израснал в свят, където контролът и агресията са нормални средства за общуване. Присъствието му постоянно поддържа усещането за опасност.
Пшемислав Пшестшелски и Куба Диниевич – двамата актьори отлично допълват атмосферата на токсична семейна среда, в която насилието е част от ежедневието, а мълчанието прикрива всичко.
Във филма участват още Жан-Батист Дюран, Рафаел Тиери и Ева Лалие Хуан, които допринасят за усещането за свят, разкъсан между религиозен страх, сексуално потискане и древни суеверия.
„Her Will Be Done“ е тежък, бавен и силно атмосферен филм, който използва фолклорния хорър като средство за разказ за женската ярост, потиснатото желание и наследствената травма. Това не е хорър, който разчита на шумни ефекти или евтини плашещи сцени. Истинският ужас тук идва от усещането за живот, прекаран под контрол — в общество, което се страхува от всичко различно и особено от свободната женска воля. Джулия Ковалски създава едновременно красив и мръсен свят, в който природата, тялото и насилието се сливат в един почти ритуален кошмар. А централното изпълнение на Мария Врубел превръща филма в болезнен и запомнящ се портрет на вътрешно освобождение.
