Правоносител / Разпространител: Overture Films (разпространение в САЩ)
Пусни ме да вляза (Let Me In) (2010) е американски филм на ужасите с елементи на драма, трилър и романтика, режисиран и написан от Мат Рийвс по романа на Йон Айвиде Линдквист. Продукцията е англоезична адаптация на шведския филм Нека правилният влезе (2008), а премиерата ѝ в САЩ е на 1 октомври 2010 г.
Оуен е самотно дванадесетгодишно момче, което ежедневно търпи тормоз от съучениците си и трудно намира утеха в семейния си живот. Когато в съседния апартамент се настанява загадъчно момиче на име Аби, между двамата постепенно се заражда необичайно приятелство. Тя се появява предимно нощем, държи се различно от останалите деца и крие тайна, която скоро започва да се свързва с поредица от жестоки убийства в района. Докато Оуен открива първата си истинска близост с друг човек, той трябва да приеме, че момичето, към което се привързва, не е това, за което я смята. Историята съчетава свръхестествения ужас с болезнено реалистичен поглед към самотата, насилието и нуждата от принадлежност.
Мат Рийвс, познат по-късно с Войната за планетата на маймуните и Батман, изгражда мрачна, студена атмосфера, в която заплахата се усеща дори в привидно спокойните моменти. Вместо да разчита на постоянни стряскащи сцени, режисурата постепенно натрупва напрежение чрез тишината, зимната обстановка и внимателно подбраните кадри. Резултатът е по-скоро тъжна и тревожна история, отколкото традиционен филм за вампири.
Коди Смит-Макфий представя убедително уязвимостта и потиснатия гняв на Оуен, а Клои Грейс Морец изгражда Аби като едновременно загадъчна, плашеща и способна на привързаност. Между двамата има естествена екранна химия, която придава емоционална тежест на отношенията им. Ричард Дженкинс допълва историята с болезнено сдържано изпълнение, а Елиас Котеас и Кара Буоно придават плътност на второстепенните персонажи.
Пусни ме да вляза се отличава с това, че използва вампирската тематика, за да разкаже история за изолацията, насилието и отчаяната нужда от близост. По-бавният ритъм и сдържаното повествование може да не допаднат на зрителите, които очакват непрекъснато действие, но позволяват на героите да останат в центъра на историята. Това е мрачна и емоционално въздействаща продукция, подходяща за почитателите на психологическите филми на ужасите, които предпочитат атмосферата и човешката драма пред евтините стряскащи моменти.
