Шпионинът, който ме обичаше (The Spy Who Loved Me) е британско-американски шпионски приключенски екшън трилър филм от 1977 г., режисиран от Луис Гилбърт по сценарий на Кристофър Ууд, Ричард Майбаум и Иън Флеминг (автор на романите за Джеймс Бонд). Премиерата на филма във Великобритания е на 8 юли 1977 г.
След няколко по-слаби филма („The Man with the Golden Gun“ почти проваля поредицата), продуцентът Албърт Броколи решава да върне Бонд към епичното и романтичното. Той постига това с „Шпионинът, който ме обичаше“ — филм, който комбинира глобален сюжет, впечатляващ злодей, емблематично „Бонд момиче“ и изключителна визия.
Това е любимият филм на Роджър Мур и първият, който дефинира неговия по-ироничен, но същевременно елегантен стил.
Британска и съветска ядрена подводница изчезват мистериозно. МI6 и КГБ изпращат най-добрите си агенти, за да разследват случая — Джеймс Бонд (Роджър Мур) и майор Аня Амасова (Барбара Бах). Двамата са принудени да работят заедно, въпреки че миналото им крие болезнена тайна — Бонд е убил любимия на Аня по време на предишна мисия.
Следите ги отвеждат до Карл Щромберг (Кърт Юргенс) — морски магнат, обсебен от идеята да създаде нова цивилизация под океана. Той планира да започне ядрена война, за да унищожи света над водата.
Роджър Мур – в най-доброто си изпълнение. Балансира между чар, хумор и хладнокръвие. Тук Бонд има и душа.
Барбара Бах – едно от най-запомнящите се „Бонд момичета“. Красива, интелигентна, равностойна на Бонд — Аня е първата жена-шпионка, която наистина е негово огледало.
Кърт Юргенс – аристократичен и хладен злодей, символ на мегаломанията и изолацията.
Ричард Кийл (Челюсти) – колосален, мълчалив, но невероятно харизматичен злодей. Неговите сцени са вече легенда.
Сценографията на Кен Адам е величествена – интериорът на подводната база „Атлантис“ е един от най-впечатляващите декори в историята на киното. Каскадите са зашеметяващи – особено скокът с парашут от планината с британски флаг, една от най-емблематичните сцени във франчайза.
Саундтракът на Марвин Хамлиш смесва класика и диско – модерен, но епичен. Песента „Nobody Does It Better“ (в изпълнение на Карли Саймън) става вечен химн на Бонд, с нежност и величие едновременно.
„Шпионинът, който ме обичаше“ е за взаимното уважение и човечност дори между врагове. Бонд и Аня символизират надеждата, че любовта и дългът могат да съществуват заедно, макар и в свят, разделен от идеологии и оръжия. В сърцевината си това е най-романтичният филм за Джеймс Бонд.
Филмът има приходи от над $185 милиона по света — огромен успех за времето си. Критиците го обявяват за „триумф на стила и емоцията“. Номиниран за три награди „Оскар“ – за художествено оформление, оригинален саундтрак и песен.
„Шпионинът, който ме обичаше“ е върхът на ерата на Роджър Мур – мащабен, емоционален и визуално съвършен филм. Той улавя всичко, което прави Джеймс Бонд безсмъртен: стил, романтика, интелект и зрелище. Филм, който обединява изтънчеността на Конъри и хумора на Мур в перфектна хармония.
