Хищникът (Predator) е американски фантастичен екшън хорър филм от 1987 г., режисиран от Джон МакТиърнън по сценарий на Джим Томас и Джон Томас. Премиерата на филма в САЩ е на 12 юни 1987 г.
През 1987 г. режисьорът Джон МакТиърнан представя на света един от най-знаковите екшън-филми в историята – „Predator“ (Хищникът). На пръв поглед – военен трилър за командоси в джунглата. Но под повърхността се крие напрегнат научнофантастичен кошмар, който превръща класическия екшън на 80-те в нещо далеч по-дълбоко – битка между човешкия инстинкт за оцеляване и висшата форма на ловец от друга планета.
С участието на Арнолд Шварценегер в най-добрата си форма, „Хищникът“ се превръща в култова класика, съчетаваща мъжественост, ужаси и философията на войната.
В дълбините на Централноамериканската джунгла, елитен отряд командоси, воден от майор Дъч (Арнолд Шварценегер), получава мисия: да спаси заложници от партизанска база. Но нещо в сенките започва да ги наблюдава. След първоначалния контакт с врага, войниците разбират, че в джунглата не дебнат хора – а нещо много по-опасно.
Това е Хищникът – извънземно същество, което ловува за удоволствие, използвайки камуфлаж, инфрачервено зрение и извънземно оръжие. Един по един, членовете на екипа падат, докато накрая остава само Дъч – човек срещу чудовище, в борба за надмощие и инстинкт за оцеляване.
Джон МакТиърнан изгражда филм, който започва като стандартен военен екшън и постепенно се трансформира в ужас и оцеляване. Джунглата се превръща в отделен персонаж – задушаваща, влажна, безмилостна.
Кинематографията на Доналд МакАлапайн използва светлината и сенките, за да подчертае присъствието на невидимия враг. МакТиърнан постига нещо гениално – той кара зрителя да се страхува от това, което не вижда.
Монтажът е стегнат, звуковият дизайн – изключителен. Шумът на гората, ехото на стъпките, звуците от оръжията и пукането на клони изграждат постоянно напрежение. Сцената, в която Дъч се покрива с кал и става „невидим“ за Хищника, е един от най-запомнящите се моменти в историята на жанра.
Саундтракът на Алън Силвестри е един от най-разпознаваемите в жанра – мощен, ритмичен, с пулсиращи барабани и струнни инструменти, които подчертават напрежението и зверския ритъм на ловa. Музиката тук не просто съпътства действието – тя го управлява, като поддържа усещането за предстояща опасност.
„Хищникът“ е върховият сблъсък между човека и непознатото, между сила и интелект, между цивилизация и дива природа. Филмът остава непреходен, защото говори за най-дълбокия човешки страх – да бъдеш наблюдаван, преследван и изправен срещу нещо, което не разбираш.
Съчетавайки екшън, ужас и философия, МакТиърнан създава класика, която вдъхновява поколения филми – от „Alien vs Predator“ до „Завръщането“. „Хищникът“ не е просто филм за чудовище – това е филм за човешкия дух, който отказва да се предаде.
