Падането (The Fall) е индийско-американски-британски драматичен приключенски фентъзи филм от 2006 г., режисиран от Тарсем Сингх по сценарий на Дан Гилрой, Нико Султанакис и Тарсем Сингх. Премиерата на филма в САЩ е на 30 май 2008 г.
Падането е от онези редки филми, които не просто се гледат — те се изживяват. Проектът е страстна, почти обсесивна творба на режисьора Тарсем Сингх, заснета в продължение на четири години в над 20 държави. Резултатът е визуална приказка, смесваща фантазия и реалност, детска невинност и тежка човешка драма, обединени от една от най-прекрасните актьорски динамики в киното.
Филмът е едновременно хипнотичен, магичен и емоционално разрушителен, създаден извън студийната система, което му позволява да бъде напълно различен от всичко около себе си.
1920-те години. В болница в Лос Анджелис млад каскадьор — Рой Уокър (Лий Пейс) — е тежко ранен след неуспешен филмов скок. Изпаднал в депресия и обзет от лична трагедия, той се запознава с Александрия (Катинка Унтару), малко момиче, което се възстановява след счупена ръка.
Между двамата постепенно се ражда необичайно приятелство. Рой започва да ѝ разказва епична фантастична история за петима герои, тръгнали да се борят срещу тираничния губернатор Одисей. Но колкото повече приказката се развива, толкова по-ясно става, че тя е изкривено огледало на вътрешната болка на Рой — а Александрия понякога несъзнателно я променя със своята чиста гледна точка.
Филмът постоянно прескача между суровата реалност на болницата и величествената приказка, създавайки метафилмова структура, в която историите взаимно се влияят, докато неизбежно се стигне до трагичен, но катарзисен сблъсък.
Лий Пейс като Рой Уокър е в една от най-силните роли в кариерата си. Той изиграва Рой с мълчалива тъга, отчаяние и ранима човечност, без да изпада в театралност. Неговият вътрешен мрак добре контрастира с яркия свят, който разказва.
Катинка Унтару като Александрия е истинско откритие. Унтару, тогава едва 9-годишна, играе с невероятна естественост — почти документална. Голямата тайна на филма е, че много от реакциите ѝ са импровизирани, а Синг е снимал така, че тя да не подозира, че е в художествен филм. Така динамиката ѝ с Пейс става една от най-автентичните взаимоотношения между възрастен и дете в киното.
Всеки един от „героите“ — Маската, Черният бандит, Ескулап, Човека-екструдер — играе едновременно роля във фантазията и референтна фигура от реалния свят на болницата. Това двойно присъствие добавя красив слой на символика.
Падането е филм, който трудно може да се сравни с нещо друго. Той е комбинация от приказка, емоционална драма, визуален експеримент и интимно актьорско кино. За някои зрители той е твърде арт, за други — твърде бавен. Но за тези, които се потопят напълно, филмът предлага изживяване, което остава дълго в съзнанието.
Това е кино, което не просто се гледа — то се помни.
