Ново кино „Парадизо“ (Cinema Paradiso; ориг. заглавие: Nuovo Cinema Paradiso) е италиански драматичен филм от 1988 г., режисиран от Джузепе Торнаторе по сценарий на Джузепе Торнаторе и Вана Паоли. Премиерата на филма в Италия е на 17 ноември 1988 г.
Филмът е отдаване почит на киното, на детството, на спомена, и на силата, която има една проста киносалонна прожекция да оформи съдба.
Когато успешният режисьор Салваторе „Тото“ Ди Вита научава за смъртта на стария прожекционист Алфредо, той се връща в родното си село Сицилия. Това го потапя в спомени — за детството, за първото му влюбване, за магията на филмите, и за човека, който му вдъхна тази страст. Детството на Тото, прекарано между училището, майката, киното, и приказките, оформя не само мечта за кино, но и трудности: загуба, цензура, разочарование. Алфредо е не просто учител — той е бащинска фигура, водач в тъмната машина на прожекционната кабина и пазител на скрити филмови моменти (например „отрязъци“ от сцени, които цензорът премахва).
Филмът е разделен на времеви пластове — ранния живот на Тото, зряла възраст, и моментът, когато трябва да се избира между минало и настояще. Няма линия „просто за забавление“ — всяка сцена е изплетена с емоция, носталгия, загуба и надежда.
Джузепе Торнаторе използва Сицилия като пейзаж, който е както красив, така и суров, както търсещ, така и обичащ. Операторът Бласко Джурато създава кадри от пустеещи площади, от залез над морето, от димната светлина на прожекционната зала — всичко това носи дълбочина и усещане за магия. Музиката на Енио Мориконе (в сътрудничество с неговия син Андреа) е неразделна част от филма — темите му са нежни, пълни с копнеж, с топла меланхолия.
Ново кино „Парадизо“ е филм-подарък за всички любители на киното. Това е филм, който говори за това какво значи да обичаш – не само друг човек, а идеята за киното, за спомена и за това, което те оформя. Филм, който се върти около това колко важно е да вярваш в това, което гледаш, какво слушаш, какво съхраняваш. Ако харесваш филми, които не бързат да дават решения, а предпочитат да заговорят на езика на тишината, на светлината и на сърцето — Ново кино „Парадизо“ е сред най-добрите.
