Малена (Malena) е италианско-американски военен драматичен романтичен филм от 2000 г., режисиран от Джузепе Торнаторе по сценарий на Джузепе Торнаторе и Лучано Винченцони. Премиерата на филма в Италия е на 27 октомври 2000 г.
„Малена“ е изящна италианска драма, която съчетава носталгия, чувственост и болезнена социална критика. Филмът на Джузепе Торнаторе разглежда теми като порастването, мъжкия поглед и лицемерието на малките общества, разказани с характерна визуална поезия. Това е кино, което въздейства повече с образи и атмосфера, отколкото с думи.
Действието се развива в малко сицилианско градче по време на Втората световна война и е видяно през очите на младо момче. В центъра на историята е загадъчната и красива жена Малена (Моника Белучи), която бързо се превръща в обект на обсесия, слухове и завист. Докато момчето я идеализира и наблюдава от разстояние, обществото около нея я съди и наказва заради външния ѝ вид и независимостта ѝ. Сюжетът проследява как войната, отсъствието и страхът влияят върху човешките отношения и морала. Историята се развива бавно и меланхолично, без да разчита на резки обрати.
Джузепе Торнаторе режисира с фин усет към детайла и емоцията. Камерата често се задържа върху лица, жестове и погледи, които говорят повече от диалога. Визуалният стил е топъл и носталгичен, подчертан от музиката на Енио Мориконе, която придава допълнителна дълбочина на всяка сцена. Режисурата създава усещане за спомен – красив, но болезнен.
Централното изпълнение е силно и сдържано, разчитащо повече на мимика и присъствие, отколкото на реплики. Главната героиня е изградена като образ, носещ едновременно красота, тъга и самота. Детската роля е изпълнена с естественост и наивност, което прави разказа още по-въздействащ. Поддържащите актьори отлично пресъздават колективния образ на едно общество, способно на жестокост под прикритието на морал.
„Малена“ е емоционално и визуално въздействащ филм за порастването, загубата на илюзии и цената на красотата. Това е тиха, но силна история, която остава в съзнанието дълго след края. Филмът не дава лесни поуки, а оставя зрителя сам да осмисли видяното. Една от най-запомнящите се и лирични творби в европейското кино от началото на XXI век.
