Кит е български комедиен филм от 1970 г., режисиран от Петър Б. Василев по сценарий на Черемухин. Премиерата на филма в България е на 26 януари 1970 г.
Филмът е една от най-обичаните сатирични ленти в историята на българското кино и чрез остроумие и ирония разкрива лицемерието, абсурдите и бюрократичните извращения на социалистическото общество.
Филмът е сатира на бюрокрацията и стремежа към показност, дребнавостта и страхът от провал, колективната заблуда и лекотата, с която хората приемат измислени „подвизи“. „Кит“ осмива пропагандната машина на времето, но в същото време е универсална притча за човешката алчност и стремеж към признание.
В малко черноморско градче директорът на риболовната кооперация Харалан се опитва да издигне престижа на организацията си. За целта той се хвали, че е уловен кит край брега – невероятно постижение, което би донесло слава и признание. Лъжата бързо се разпространява и в малкия град започва подготовка за тържествено посрещане на „кита“. Само че в действителност такъв улов няма. Постепенно измамата придобива комични и абсурдни измерения, докато истината излиза наяве.
Петър Б. Василев използва лек, но проницателен хумор. Неговият режисьорски почерк смесва реализма на социалистическото ежедневие със саркастични ситуации, които разкриват абсурдите на системата. Диалогът е жив, пълен с хапливи реплики, а динамиката на действието държи зрителя в напрежение и смях.
Георги Парцалев блести с образа на директора Харалан – самодоволен, хитър и комично суетен. Георги Калоянчев внася своята енергия и артистизъм, превръщайки сцените си в култови. Григор Вачков създава неподправен и ярък образ, допринасящ за автентичността на филма. Стоянка Мутафова допринася с женски чар и изтънчена актьорска игра, а присъствието ѝ прави филма още по-запомнящ се.
Комбинацията от тези легендарни имена превръща „Кит“ в истинска съкровищница на българското кино изкуство.
Силата на филма е в универсалния му хумор, който е разбираем и днес. Сцените са едновременно смешни и тъжни, защото показват как една система създава илюзии и поддържа фалшиви успехи. Единствената критика би била, че в някои моменти сюжетът изглежда твърде опростен, но именно в тази простота се крие неговата сила.
„Кит“ е вечна класика, която продължава да забавлява поколения зрители и да напомня колко опасно е да се живее в свят, изграден върху измислици. Сатиричната му острота и невероятните актьорски изпълнения го поставят сред най-ценните произведения на българското кино.
