Да обичаш на инат е български драматичен филм от 1986 г., режисиран от Николай Волев по сценарий на Николай Волев. Премиерата на филма в България е на 20 януари 1986 г.
Филмът е базиран по мотиви от романа „Да се любим на инат“ на Чавдар Шинов и е продуциран от „Студия за игрални филми „БОЯНА““.
Филмът проследява съдбата на Радо Пешев — обикновен шофьор в предприятието „Булгарплод“, съпруг и баща, чийто свят се разклаща, когато в живота му се намесват морални компромиси, интриги на работното място и недоразумения в семейството. Историята развива серия от човешки конфликти: кой стои зад парите, намерени от сина му; как семейната чест и личната отговорност се сблъскват със социални навици и корупционни практики; кои избори водят до отчаяни действия и как това засяга невинните около тях. Действието се развива донякъде в рамката на училищната и работната общност (128-мо училище в кв. Младост 2, София), което усилва усещането за обществена близост и ежедневна реалност.
„Да обичаш на инат“ не е просто семейна драма — филмът е огледало на социалните нрави в България през 80-те години: малките схеми на „комисионните“, конфликтите между индивида и институцията, напрежението между истината и публичната репутация. В центъра стои образът на честния човек, който отказва да участва в упражнението на съгласието и плаща цената за своя морален избор. В този смисъл лентата търси не само лична, но и колективна изкупителна точка — какво означава да бъдеш достоен в едно общество, което често „наляга“ към компромиси.
Николай Волев залага на реалистичен, неангажиращ разказен тон — камерните сцени, работната среда и училищните моменти са заснети с внимание към детайла и сцепление между действие и социална среда. Операторът Красимир Костов използва конкретните пространства (складове, камиони, коридори на училище), за да изгражда усещане за притиснатост и напрежение; музиката на Иван Стайков подкрепя драматургичните пикове, без да заглушава човешкия тон. Монтажът на Евгения Тасева запазва ритъма — филмът е плътно разказан, с ясно структурирани сцени, които водят до кулминацията.
Централната роля на Радо Пешев е изпълнена от Велко Кънев — актьор със запомняща се присъствие, който внася едновременно простодушие и трагична решимост в героя. Иван Велков като Пламен (синът) и Леда Тасева като Стефчето (контрольорката) създават конфликти и психологически напрежения, които движат сюжета напред. Поддържащите роли (Мария Статулова, Йордан Спиров, Кина Мутафова и други) придават реализъм и социален обхват: тук насилието и малките социокултурни „игри“ не са само фон — те са двигател на драмата.
„Да обичаш на инат“ е пример за българско кино, което подрежда личното достойнство срещу малките и големи компромиси на всекидневието. Това е филм за решенията, които бележат семейния живот, за срама и за начина, по който обществото реагира на честността. За зрителя, търсещ социално ангажирано и емоционално честно кино, лентата остава силен, убедителен избор.
