Изкормвачът (My Soul to Take) е американски хорър трилър филм от 2010 г., режисиран от Уес Крейвън по сценарий на Уес Крейвън. Премиерата наа филма в САЩ е на 6 октомври 2010 г.
Филмът е написан и режисиран от легендарния Уес Крейвън, създател на класики като Nightmare on Elm Street и Scream. Лентата бележи неговото завръщане към сценаристко-режисьорската комбинация след дълга пауза, като филмът носи всички отличителни черти на стила му – страховита атмосфера, мистерия, мрачна митология и неочаквани обрати.
В Ривъртън, малко американско градче, една градска легенда предрича, че сериен убиец ще се завърне, за да убие седем деца, родени в нощта на смъртта му. 16 години по-късно, убийствата започват отново. Един от тези тийнейджъри, Багъл, страда от загуба на паметта и психични състояния, които го карат да се пита: дали убиецът е мъртъв… или се е преродил в него?
Филмът смесва свръхестествени елементи с теми за идентичност, вина и вътрешна борба. Крейвън използва идеята за „разделеното съзнание“ като метафора – всеки от тийнейджърите е възможна инкарнация на злото, а главният герой не може да се довери дори на себе си.
Крейвън се опитва да възроди класическия слешър в модерна опаковка, като използва забавен ритъм, камерни сцени и интроспективни моменти, за да изгради напрежение. Стилът му тук е по-фокусиран върху психологическия страх, отколкото върху бруталния терор. Въпреки това, някои сцени оставят усещане за хаотичност и недоразвити идеи.
Диалогът често звучи изкуствено, особено между тийнейджърите, но в същото време подчертава тяхната отчужденост и несигурност – част от основната тема на филма.
Макс Тиерио се справя убедително с главната роля – неговото превъплъщение в Багъл е тревожно, емоционално и ангажиращо. Героят му се лута между лудост и реалност, а актьорът успява да предаде вътрешната му криза.
Поддържащият състав – Дензъл Уитакър, Зина Грей, Ник Лашауей и Франк Грило – също допринася за напрегнатата атмосфера, макар че някои персонажи остават повърхностно развити. Раул Еспарса впечатлява в кратките си сцени като психически нестабилния родител, допринасяйки за мрачния фон на историята.
„My Soul to Take“ не е най-силният филм на Уес Крейвън, но носи духа на класическия хорър с щипка модернизъм. Той е странна, понякога объркваща, но любопитна интерпретация на теми за доброто, злото и какво означава да се бориш със себе си. Препоръчителен за фенове на жанра, особено такива, които ценят психологическия аспект на ужаса.
