Игрите на глада: Сойка-присмехулка – Част 1 (The Hunger Games: Mockingjay – Part 1) е американски приключенски фантастичен екшън трилър филм от 2014 г., режисиран от Франсис Лорънс по сценарий на Питър Крейг, Дани Стронг и Сюзан Колинс (автор на романите „Игрите на глада“). Премиерата на филма в САЩ е на 21 ноември 2014 г.
„Игрите на глада: Сойка-присмехулка – Част 1“ представлява най-интроспективната и психологически натоварена част от поредицата. Докато предишните филми се фокусираха върху оцеляване, съюзи и арена, тук битката се измества в друга посока — пропагандата, информационната война и цената на революцията.
Франсис Лоурънс създава напрегнат, често мрачен политически трилър, който разглежда как един символ може да бъде изграден, моделиран и използван, понякога дори срещу волята на човека, който стои зад него.
Катнис Евърдийн се събужда в Окръг 13 — митичното убежище на бунтовниците, което се оказва реалност. Там президент Койн и Плутарх Хевънсби решават, че тя трябва да бъде Сойката присмехулка — образът, който ще вдъхнови Панем да се изправи срещу Капитола.
Но Катнис е травмирана, разкъсана между вина, страх и гняв. Разрушението на Окръг 12, неизвестната съдба на Пийта и ужасните спомени от Игрите я превръщат в най-неочаквания революционен лидер — човек, който иска просто да защити близките си.
Филмът следва как Катнис се превръща в мощен инструмент на бунта чрез пропагандни видеа, докато в същото време Сноу използва Пийта като свое собствено оръжие в медийната война.
Дженифър Лорънс насища ролята с болезнена автентичност — Катнис е разкъсана, колеблива, но в същото време изпълнена с ярост и човечност. Това е може би най-силното ѝ изпълнение в цялата сага.
Джош Хъчърсън прави впечатляващ завой — неговият Пийта, слаб, манипулиран и изтезаван, променя настроението на всеки кадър, в който се появява. Еволюцията му е едновременно тъжна и страховита.
Джулиан Мур като президент Койн е перфектно студена — лидер, който изглежда обещава промяна, но крие авторитарна сянка. Филип Сиймур Хофман, в една от последните си роли, внася интелигентност, ирония и емоционална дълбочина. Лиъм Хемсуърт показва по-твърда, военизирана версия на Гейл, готов на крайности. Уди Харелсън и Елизабет Банкс осигуряват човешки и емоционални моменти в суровия свят на Окръг 13.
Това е най-сдържаният визуално филм от поредицата — доминират студени тонове, затворени пространства и военна дисциплина. Арената липсва, но на нейно място идва суровият реализъм на войната. Филмът набляга на разрушените окръзи, конспирации в щаба, пропагандни видеа, политически речи и психологически травми. Тишината, паузите и напрежението в диалозите създават атмосфера на предстояща буря — буря, която ще се разгърне в последната част.
Филмът завършва с шокиращ обрат, който поставя Катнис пред ново изпитание и променя завинаги динамиката между нея и Пийта. Завесата пада върху болезнен и силно емоционален момент, който подготвя зрителя за кулминацията — откритата война.
