In a Violent Nature 2 (2026)

Правоносител / Разпространител: IFC Films / Shudder

In a Violent Nature 2 е американски хорър слашър от 2026 г., режисиран от Нейт Уилсън по сценарий на Крис Неш. Първата му публична прожекция е на Fantastic Fest през септември 2026 г., а към момента все още няма обявена точна дата за официалното му разпространение.

Джони се завръща, а този път пътят му го отвежда до летен лагер. Там той се сблъсква с група млади хора, сред които е Алекс – затворен и отчужден младеж, принуден да прекара нощта със сестра си, която е лагерен съветник, и нейните приятели по време на традиционното им празненство в края на сезона. Скоро идилията на лагера приключва и познатият от първия филм убиец отново се превръща в центъра на кървав кошмар.

Продължението започва непосредствено след събитията от In a Violent Nature и запазва Джони като основната фигура в историята. Разликата е, че този път структурата е по-близо до традиционния слашър. Лагерът, групата съветници и усещането за място, от което няма лесен изход, естествено напомнят за класическия „Петък 13-ти“, но филмът не се опитва просто да копира формулата. Вместо това разширява света около Джони и добавя нови елементи към неговата митология.

Точно тук се крие и най-интересната промяна спрямо оригинала. Първият филм беше необичаен с търпеливото си движение през природата и камерата, която почти постоянно оставаше с убиеца, докато жертвите му често се превръщаха в част от далечния пейзаж. In a Violent Nature 2 е по-динамичен и по-конвенционален. Това прави действието по-достъпно, но едновременно с това отнема част от странното усещане за наблюдение, което превърна предшественика в толкова различен слашър. Част от критиците именно това определят като слабост – продължението е по-кърваво и по-забавно, но не винаги толкова стилно и необичайно.

За сметка на това практическите ефекти отново са сред големите козове. Убийствата са още по-брутални, а някои от тях според фестивалните реакции надминават най-прочутите сцени от първия филм. Камерата не се опитва да скрие последствията, което превръща физическия ужас в основна част от зрелището. В този аспект продължението очевидно е направено за зрители, които са дошли именно заради прословутата жестокост на оригинала.

Рай Барет отново е Джони и присъствието му остава ключово за цялата продукция. Лукас Нгуен поема ролята на Алекс и получава значително по-централно място в историята, докато Оливия Скривън, Лори Бабин, Фион Лейрд, Доналд Маклийн-младши и Ивън Марш изграждат останалата група около него. Особено интересен е изборът камерата понякога да следва Алекс по начин, който напомня за начина, по който първият филм следваше Джони. Това създава усещане, че зад традиционния слашър сюжет се крие още нещо.

Крис Неш остава сценарист и продуцент, но режисьорският пост е поет от Нейт Уилсън. Той очевидно не се стреми да повтори едно към едно експеримента от 2024 г. и вместо това разширява границите на света на Джони. Решението има логика, защото една и съща формула трудно би могла да бъде използвана отново без да загуби ефекта си. Резултатът обаче е малко парадоксален – In a Violent Nature 2 е по-голям, по-кървав и по-близък до класическите филми в жанра, но именно това го прави по-малко загадъчен.

Първите реакции от Fantastic Fest са по-скоро положителни, макар и не единодушни. Едни критици смятат, че продължението успешно разширява света и предлага впечатляващи практически ефекти, докато други го намират за крачка назад заради отказа от по-съзерцателния подход на оригинала. RogerEbert.com отбелязва, че превръщането на филма в по-традиционен и по-кървав слашър е изненадваща промяна, а Rotten Tomatoes към момента показва смесени, но предимно положителни ранни оценки от критиците.

In a Violent Nature 2 вероятно няма да убеди зрителите, които са харесали първия филм именно заради неговата необичайна форма. За сметка на това почитателите на по-традиционните слашъри получават по-голямо количество действие, повече персонажи и още по-крайни убийства. Филмът не повтаря сляпо предшественика си, но плаща цена за това, като губи част от неговата идентичност. Засега обаче най-важното е, че Джони не е превърнат в обикновен убиец от поредната серия филми – около него започва да се изгражда собствена митология, а финалът недвусмислено оставя врата за следваща част.