Рицар без броня е български драматичен филм от 1966 г., режисиран от Борислав Шаралиев по сценарий на Валери Петров. Премиерата на филма в България е на 14 февруари 1966 г.
Действието проследява малкия Ваньо — палаво и въображаемо момче, което обича да играе „рицари“ с картонена броня. Докато играе, той постепенно се сблъсква с по-сложния, често нелицеприятен свят на възрастните: напрежения в семейството, етични компромиси и липса на справедливост. Вуйчото Георги (Апостол Карамитев) е единственият възрастен, който слуша и уважава детските въпроси; через неговото присъствие Ваньо надниква в печатницата, театъра и по-широкия социум — и започва да разбира, че светът на „рицарите“ е по-сложен и противоречив.
Филмът поставя детската игра и идеала за чест — символизирани от рицарската фантазия — в остър контраст с възрастните световни порядки: бюрокрация, безчувственост и компромиси. „Рицар без броня“ е притча за загубата на невинността и за нуждата от човешка топлота и поддръжка в развиващото се общество; личните отношения и вниманието към детето се превръщат в етична мярка спрямо обществената действителност. (Интерпретация, базирана на сюжета и сцените; основните сюжетни подробности — в източника).
Борислав Шаралиев изгражда филма с камерна чувствителност и внимание към дребните моменти — гледни точки, детски реакции и малки жестове, които формират голямото нравствено послание. Операторът Атанас Тасев работи в черно-бялата палитра, която допълва лаконичния, но изразителен тон на лентата; музикалното оформление на Васил Казанджиев подкрепя емоционалните акценти без да доминира. Техническите кредити (оператор, музика, монтаж, художник) са посочени в официалните филмови архиви.
Филмът е отличен с няколко награди: Специална награда на журито от Фестивала за български игрални филми (Варна, 1966), „Сребърният лъв на Свети Марко“ — награда за най-добър детски филм (Венеция, 1966) за режисьора Борислав Шаралиев, както и награди за изпълнението на Олег Ковачев (най-добра детска роля — Венеция 1966; награди и във връзка с Международния филмов фестивал в Москва, 1967). Тези признания затвърдиха филма като значимо детско-семейно произведение от българското кино.
„Рицар без броня“ е прекрасно запазен пример за българско детско-семейно кино от 60-те години — филм, който говори едновременно към децата и възрастните, напомняйки за значението на диалога, уважението и моралната опора в семейния живот. Неговата международна признателност и естествените детски изпълнения го правят стойностна творба, която и днес може да докосне зрителя.
