Под кожата (Under the Skin) е британско-американско-швейцарски драматичен хорър трилър филм от 2013 г., режисиран от Джонатан Глейзър по сценарий на Уолтър Кембъл, Джонатан Глейзър и Майкъл Фейбър (базиран на едноименния му роман от 2000 г.). Премиерата на филма в САЩ е на 18 април 2014 г.
Под кожата е радикално, хипнотично научнофантастично арт-кино, което използва жанра като средство за екзистенциално и телесно изследване на човешката природа. Режисиран от Джонатан Глейзър, филмът е сред най-смелите и провокативни произведения на XXI век – минималистичен, обезпокоителен и дълбоко философски.
В Шотландия се появява непозната жена, която обикаля с кола, разговаря с мъже и ги примамва на уединени места. Постепенно става ясно, че тя не е човек, а същество с неясен произход и мисия, която включва наблюдение, подбор и нещо много по-зловещо.
Филмът почти не предлага обяснения или класически драматични конфликти. Вместо това той проследява сблъсъка между извънземното съзнание и човешката уязвимост – телата, емоциите, самотата и желанието за близост. С времето героинята започва да изпитва колебания, които разклащат първоначалната ѝ цел и я тласкат към болезнено самоосъзнаване.
Джонатан Глейзър залага на краен минимализъм, документални похвати и скрити камери, които смесват реални хора с фикционален разказ. Камерата често наблюдава дистанцирано, почти без емоция, което подсилва усещането за чужд поглед към човешкия свят. Визуалните сцени в абстрактното „друго пространство“ са кошмарно красиви, а музиката на Мика Леви играе ключова роля – тревожна, пулсираща и дълбоко физическа, тя буквално прониква под кожата на зрителя.
Скарлет Йохансон прави едно от най-нетипичните и смели изпълнения в кариерата си. Лишена от традиционна емоционалност, тя изгражда образ чрез жестове, погледи и телесно присъствие. Преходът ѝ от хладен наблюдател към същество, което започва да усеща страх, състрадание и желание, е изключително фин и въздействащ.
Пол Браниган (в непрофесионална роля) добавя болезнена автентичност и човешка крехкост, превръщайки една от най-тихите сцени във филма в емоционален център на разказа. Непрофесионалните участници засилват усещането за реализъм и контраст с извънземната перспектива.
Под кожата е предизвикателно и дълбоко преживяване, което отказва да бъде лесно разбрано или категоризирано. Това е филм, който говори чрез образи, звук и телесно усещане, а не чрез диалог или обяснения. За някои зрители той ще бъде студен и отблъскващ, но за други – едно от най-чистите и силни постижения на модерното кино.
