Осъдени души е български драматичен романтичен филм от 1975 г., режисиран от Въло Радев по сценарий на Въло Радев. Премиерата на филма е на 17 октомври 1975 г.
Осъдени души, филм по едноименния роман на Димитър Димов, е сред най-мрачните и най-въздействащи български филми. Създаден през 1975 г., той продължава да бъде символ на силата на българската кинотрагедия и на сложния сплит между любов, вяра, страст и обреченост.
Действието се развива в Испания по време на Гражданската война (1936–1939). Главната героиня Фани Хорн — богата англичанка с бурен и безразсъден живот — попада в страната, раздирана от противоречия. Там тя среща йезуита отец Ередия — фанатично отдаден на религията и борбата срещу „враговете на вярата“. Между двамата избухва сложна, болезнена любов, която ги води към гибел.
Трагедията на Фани е нейната безусловна страст — готова е да се откаже от всичко в името на Ередия, докато той поставя над всичко идеята за служение на Бога. Тяхната връзка е невъзможна, защото се сблъскват две крайности: безпределната чувственост и фанатичната аскеза.
Въло Радев изгражда атмосфера, в която личната драма се преплита с историческата катастрофа. Камерата улавя контрастите между разкошните салони и мрачните манастирски килии, между изискаността и разрухата. Визуалната естетика е плътна, наситена с детайл и символика — всяка сцена е пропита с чувство за предопределеност.
Едит Салай като Фани Хорн създава един от най-великите женски образи в българското кино — роля, в която тя преминава от фриволност към пълно себеотрицание. Излъчването ѝ е едновременно разточително и трагично.
Ян Енглерт в ролята на отец Ередия е мрачен, фанатичен и същевременно уязвим — неговата игра излъчва вътрешна борба, в която аскетизмът се сблъсква с човешкото.
Осъдени души е не просто екранизация, а филм със самостоятелна художествена стойност. Той съчетава интимната драма с епическа визия за света, превръщайки се в произведение, което се помни и днес. Това е кино за вечните теми — любовта, вярата, фанатизма, свободата — и за цената, която човек плаща, когато се отдаде напълно на една идея или страст.
