Мач Пойнт (Match Point) е британско-люксембургско-американски романтичен психотрилър филм от 2005 г., режисиран от Уди Алън по сценарий на Уди Алън. Премиерата на филма във Великобритания е на 6 януари 2005 г.
„Мач Пойнт“ бележи нов етап в кариерата на Уди Алън. След години, прекарани в Ню Йорк и в комедийния жанр, режисьорът пренася действието в Лондон и създава мрачен, интелектуален трилър, разглеждащ темите за успеха, морала и случайността.
Филмът е своеобразно завръщане към философските му корени — история, в която няма нито невинен, нито напълно виновен. Самият Алън го описва като „филм за това как щастието е по-важно от морала“.
Крис Уилтън (Джонатан Рис Майърс) е млад ирландец, бивш професионален тенисист, който започва работа като инструктор в престижен лондонски клуб. Там той се запознава с Том Хюет (Матю Гуд) и чрез него навлиза в света на богатите, където среща красивата и умна Клоуи (Емили Мортимър) — сестрата на Том.
Крис започва връзка с Клоуи, която му осигурява социално издигане и брак в богато семейство. Но в същото време той се увлича по американката Нола Райс (Скарлет Йохансон) — страстна, амбициозна и нестабилна жена, която се опитва да успее като актриса.
След поредица от страстни, но разрушителни срещи, Крис е изправен пред морална дилема: любов или сигурност, страст или успех. Когато Нола забременява и започва да настоява той да напусне жена си, Крис взема ужасяващо решение — да я убие и да инсценира престъплението като обир.
Но съдбата — или може би късметът — се намесва. Крис избягва наказанието, а престъплението му остава ненаказано.
„Мач Пойнт“ е един от най-стилно заснетите филми на Уди Алън. Операторът Реми Адeфарaсин изгражда визуален език на контрол и студенина — камерни, елегантни кадри, наситени с контрасти между светлина и сянка.
Алън режисира с минимализъм, но всяка сцена е натоварена с морално напрежение. Тук няма комедия, няма типичния му сарказъм — има хладна рационалност и философски фатализъм.
Откриващата сцена — падаща тенис топка на мрежата — е символ на темата: „Понякога топката пада от правилната страна. Понякога — не.“
Музиката е класическа — опери на Верди и Росини, които подчертават трагичната ирония и величието на човешката слабост.
Джонатан Рис Майърс изиграва Крис с ледено спокойствие и вътрешна ярост, превръщайки го в модерен антагонист – чаровен, но бездушен.
Скарлет Йохансон е изключителна като Нола — чувствена, уязвима и трагична. Тя е изкушението и проклятието, което води героя към морална гибел.
Емили Мортимър представя невинността и сигурността – контрапункт на Нола.
Матю Гуд, Брайън Кокс и Пенелопе Уилтън изграждат стабилна второстепенна рамка на английското общество – студено, изискано и лицемерно.
Тандемът между Йохансон и Рис Майърс е електризиращ – техните сцени са пропити с напрежение, еротика и обреченост.
„Мач Пойнт“ е шедьовър на моралния минимализъм – студен, интелигентен и безпощаден. Това е филм, в който Уди Алън отхвърля цинизма и хумора и ги заменя с екзистенциална тревога и философска неизбежност.
Финалът е едновременно шокиращ и реалистичен: злото триумфира не защото е силно, а защото късметът му се усмихва. В света на Алън, моралът е просто лукс, който малцина могат да си позволят.
„Мач Пойнт“ е тревожен, елегантен и безмилостен поглед към човешката природа — филм, който доказва, че понякога топката просто пада от „правилната“ страна.
