Крадецът на праскови е български драматичен филм от 1964 г., режисиран от Въло Радев по сценарий на Въло Радев и по едноименния разказ на Емилиян Станев. Премиерата на филма в България е на 9 ноември 1964 г.
Лентата е сред най-значимите филми в историята на българското кино, отличаваща се със своята художествена зрялост, емоционална дълбочина и неподвластна на времето тематика. Тя разказва за трагичната любовна история между омъжена българка и сръбски военнопленник по време на Първата световна война.
Действието се развива в малък български град в края на Първата световна война. Елисавета (Невена Коканова) – съпруга на строгия и бездушен полковник – води самотен и безрадостен живот. Всичко се променя, когато среща сръбския военнопленник Иво Обретенович (Раде Маркович), който тайно излиза от лагера, за да бере праскови. Между двамата пламва дълбоко чувство, което е едновременно красиво и обречено. Любовта им се сблъсква с реалността на войната, предразсъдъците и жестокостта на времето.
Въло Радев превръща разказа на Емилиян Станев в кинематографичен шедьовър, съчетавайки интимност и епичност. Камерата улавя не само действията, но и вътрешните състояния на героите – мълчанията, погледите и символиката на пространството. Филмът впечатлява със своята изчистена образност, силна драматургия и психологическа плътност. Играта на актьорите е на изключително високо ниво, което прави филма емоционално въздействащ и универсално разбираем.
Филмът впечатлява с психологическата си дълбочина, художествената си красота и музикалното оформление, което подсилва драмата. Той често е определян като един от върховете на българската кинематография. Единствената „критика“ може да се намери в мрачното и безнадеждно настроение, което обаче е напълно в духа на историята.
„Крадецът на праскови“ е безсмъртен шедьовър на българското кино. Той надхвърля времето и мястото си, превръщайки се в универсална притча за любовта, свободата и трагичността на човешката съдба. Това е филм, който продължава да вълнува и да намира нови зрители, доказвайки, че истинската любовна история е винаги вечна – дори когато е обречена.
